| дия - Намерени са 45 думи от търсенето |
|---|
| комедия - мн. комедии, ж. 1. Спец. Драматическо произведение със смешен сюжет, както и представянето му на сцена. Комедиите на Шекспир. 2. П... |
| мелодия - мн. мелодии, ж. Музикално единство, образувано от благозвучно подредени тонове; напев. Мелодия на година. Бавна мелодия. |
| меродия - мн. меродии, ж. 1. Растение с особена миризма, което се използва като подправка за ястия; магданоз. 2. Ароматна смес от подправки,... |
| пародия - мн. пародии, ж. 1. Спец. Подражателна творба на някое известно литературно произведение със сатирична или хумористична цел. 2. Нес... |
| попадия - мн. попадии, ж. Жена на поп. |
| мерудия - мн. мерудии, ж. Меродия. |
| икиндия - само ед. Диал. Времето привечер, преди залез слънце. Закусвам по икиндия. |
| лакърдия - мн. лакърдии, ж. Разг. 1. Дума, приказка. Изкарах изпита от лакърдия. 2. Новина, клюка. Кажи някоя лакърдия от вашето училище. |
| патърдия - мн. патърдии, ж. Разг. Врява. |
| масмедия - мн. масмедии, ж. Средство за масово осведомяване — печат, радио, телевизия, което задоволява потребностите от информация. |
| махмудия - мн. махмудии, ж. Истор. Стара турска жълтица от времето на Махмуд II. |
| рапсодия - мн. рапсодии, ж. Инструментална музикална творба върху фолклорни мотиви. |
| трагедия - мн. трагедии, ж. 1. Спец. Вид драматическо произведение, разкриващо непреодолими конфликти на главния герой и завършващо с неговат... |
| слободия - само ед. Разг. Пренебр. Разпуснатост, разпасаност, беззаконие. Това не е свобода, а слободия. |
| субсидия - мн. субсидии, ж. Материална или парична помощ, давана на учреждения, организации от държавата или от други институции. |
| тупурдия - мн. тупурдии, ж. Разг. Шум, тропот, глъчка. |
| гювендия - мн. гювендии, ж.Разг. Пренебр. Лека жена, курва. |
| меджидия - мн. меджидии, ж. Стара сребърна турска монета от 20 гроша. |
| прелюдия - мн. прелюдии, ж. 1. Уводна част на музикално произведение. 2. Самостоятелна музикална пиеса с импровизационен характер. 3. Прен. У... |
| логопедия - само ед. Спец. Наука за недостатъците в говора (заекване, пелтечене) и методите за тяхното премахване. |