джи - Намерени са 116 думи от търсенето |
ваджишки - ваджишка, ваджишко, мн. ваджишки.Остар. Който предизвиква омраза; пуст, проклет. |
джамджия - мн. джамджии, м. Разг. Стъклар. |
джиросам - джиросаш, св. — вж. джиросвам. |
модаджия - мн. модаджии, м. Разг. Ирон. Лице, което обича да носи модни дрехи. |
обирджия - мн. обирджии, м. Разг. Пренебр. Обирач. Може ли да си такъв обирджия, намали малко цените! |
катаджия - мн. катаджии, м. Разг. Служител от службата за контрол на автомобилния транспорт (КАТ). Един катаджия ме спря и ме глоби за превиш... |
кафеджия - мн. кафеджии, м. 1. Остар. Съдържател на кафене. 2. Мъж. който може да приготвя кафе. 3. Любител на кафе. Мъжът ми е голям кафеджи... |
кинаджия - мн. кинаджии, м. Разг. Човек, който работи в киното. |
кираджия - мн. кираджии, м. Разг. Човек, който в миналото е превозвал товари или хора със своя каруца. |
лаладжия - мн. лаладжии, м. Човек, който много говори; празен дърдорко. |
надживея - надживееш, мин. св. надживях, мин. прич. надживял, св. - вж. надживявам. |
пощаджия - мн. пощаджии, м. Разг. 1. Човек, който работи в поща. 2, Човек, който носи пощата; пощальон, раздавач. |
ракиджия - мн. ракиджии, м. 1. Човек, който произвежда ракия. 2. Човек, който обича да пие ракия. |
хаджийка - мн. хаджийки, ж. Жена хаджия. |
шегаджия - мн. шегаджии, м. Човек, който обича и умее да се шегува; шегобиец. Голям шегаджия. // прил. шегаджийски, шегаджийска, шегаджийско,... |
ябанджия - мн. ябанджии, м. Диал. Човек, който е от друго селище; другоселец, преселник. //прил. ябанджийски, ябанджийска, ябанджийско, мн. я... |
куюмджия - мн. куюмджии, м. Остар. Златар. |
меджидия - мн. меджидии, ж. Стара сребърна турска монета от 20 гроша. |
сеирджия - мн. сеирджии, м. Човек, който наблюдава сеир. |
арабаджия - мн. арабаджии.1. Истор. Човек, чийто занаят е да превозва товари с кола; кираджия.2. Остар. Занаятчия, който прави и поправя коли,... |