| ддддд - Намерени са 3364 думи от търсенето |
|---|
| карам - караш, несв. 1. Кого/какво. Насочвам, направлявам да върви пред мене. Карам крава. Карат го в полицията. Карат го на разпит. 2. Ка... |
| катер - мн. катери, (два) катера, м. Малък кораб за къси разстояния. Спасителен катер. Военен катер. |
| кауза - мн. каузи, ж. Общо дело, интерес, идея. Защитавам кауза. Работя за кауза. • Доктор хонорис кауза. Спец. Почетен доктор на универси... |
| кенар - мн. кенари, м. 1. Ивица, втъкана в плат за украса. Платно с копринени кенари. 2. Плат с такава ивица. Купих си кенар за блуза. |
| китка - мн. китки, ж. 1. Разг. Снопче цветя. Китка здравец. 2. Снопче, обикн. завързано, от зелени подправки, зеленчуци, билки и др. Китка... |
| край- - Първа съставна част на думи със значение покрай, около, напр. крайградски, крайморски, крайпътен, крайречен и др. |
| курна - мн. курни, ж. Остар. Корито под чешма в баня, до което се сяда и от което се гребе вода за къпане. Сядам до курната. Греба вода с ... |
| кабар - мн. кабари, (два) кабара, м. Кабър. |
| кабел - само ед. Изолиран електрически проводник. |
| кавак - мн. каваци, (два) кавака, м. Диал. Топола. |
| кавал - мн. кавали, (два) кавала, м. Дървен народен музикален духов инструмент с форма на тръба и дупки по нея. Свиря на кавал. |
| кавга - мн. кавги, ж. Шумна караница, свада. Правя кавга. Водя кавга. |
| кадет - мн. кадети, м. Остар. Възпитаник на средно военно училище. |
| казан - мн. казани, (два) казана, м. 1. Голям цилиндричен домакински съд. Направиха един казан курбан. 2. Съдът и цялото съоръжение за вар... |
| казус - само ед. 1. Заплетен, сложен въпрос. 2. Спец. Сложно, заплетено дело в съд. 3. Спец. Действие с признаци на престъпление, но без в... |
| кайма - само ед. Смляно или накълцано месо за кюфтета, колбаси и др. |
| кайме - мн. каймета, ср. Разг. Банкнота, обикн. по-едра. |
| калем - мн. калеми, (два) калема, м. 1. Остар. Пръчица за писане на плоча, използвана някога в училише. 2. Разг. Молив. 3. Разг. Сметка, и... |
| кален - калена, калено, мн. калени, прил. 1. За метал — който е закален и има голяма твърдост. Калено желязо. 2. За човек — физически и нр... |
| калия - мн. калии, ж. Разг. Кала. |