| ддддд - Намерени са 3364 думи от търсенето |
|---|
| чекна - чекнеш, чекнах,чекнал, несв.; какво. Разг. 1. Разтварям много силно, до болка (части на тялото); разчеквам. Чекна пръстите си. 2. ... |
| чепат - чепата, чепато, мн. чепати, прил. 1. Който има чепове; чворест. 2. Прен. Неогладен, неравен. Чепата тояга. 3. Прен. Разг. За човек... |
| чепка - мн. чепки, ж. Част от грозд с няколко зърна. |
| черга - мн. черги, ж. 1. Постелка или завивка. Къщата беше застлана с пъстри черги. 2. Прен. Разг. Социално положение. Търси си жена от св... |
| черда - мн. черди, ж. Чарда. |
| черта - мн. черти, ж. 1. Тясна линия, тънка следа. Успоредни черти. 2. Очертание, което дава характерен облик на нещо и го разграничава от... |
| четка - мн. четки, ж. 1. Приспособление за миене, чистене, рисуване и др., състоящо се плоска основа, върху която са набодени влакна, косм... |
| чешма - мн. чешми, ж. 1. Иззидано приспособление с направени чучури, по които тече вода.Край селото изградиха белокаменна чешма. 2. Отклон... |
| чинар - мн. чинари, (два) чинара, м. Вид едро дърво — силноразклонено, с длановидноизрязани листа и топчест плод; източен платан, яблан. |
| чинка - мн. чинки, ж. Малка пойна птица, която живее в горите. |
| чирак - мн. чираци, м. 1. Остар. Младеж, който учи занаят при майстор. 2. Прен. Разг. Човек, който не е усвоил напълно някаква работа. |
| читав - читава, читаво, мн. читави, прил. Разг. Невредим, цял. |
| чобан - мн. чобани, м. Разг. Овчар, пастир. |
| човка - мн. човки, ж. Рогов израстък у птиците, който е продължение на лицевата кост и долната челюст; клюн. • Затваряй си човката. Жарг. ... |
| чорба - мн. чорби, ж. 1. Течно ястие, приготвено чрез варене; супа. Шкембе-чорба. Бобена чорба. 2. Прен. Пренебр. Смес от несъвместими, от... |
| чувал - мн. чували, (два) чувала, м. Голяма торба от плат, зебло или найлон за съхранение на вещества в насипно състояние, на зърнени хран... |
| чувам - чуваш, несв. и чуя, св. 1. Какво. Възприемам със слуха си звукове. Не чувам добре какво говориш. 2. Притежавам способност да възпр... |
| чудак - мн. чудаци. Странен човек, особняк. |
| чудат - чудата, чудато, мн. чудати, прил. Който има нетипично, странно, особено поведение, форма съдържание и др.// същ. чудатост. |
| чукам - чукаш, несв. 1. Какво. Удрям с чук; заковавам. Той чукаше гвоздея, за да го забие. 2. Какво. С удряне раздробявам предмет на части... |