| два - Намерени са 101 думи от търсенето |
|---|
| ива - само ед. Тънка стегната ивица от двете страни на плат, получена при тъкане, която не се разнищва. |
| дваж - нареч. Два пъти. Ако си сам, работата е дваж по-тежка. • Дваж-триж/веднъж-дваж. Няколко пъти. |
| едва - нареч. 1. С усилие, с мъка. Едва го домъкнах дотук. 2. В малка, слаба степен. Този текст едва се разчита. 3. В малко, недостатъчно... |
| двама - числ. Мъж и мъж или мъж и жена; две лица, като поне едното е от мъжки пол. Имам двама братя. Вечеря за двама. • Един-два-ма/двама-... |
| едвам - нареч. Разг. Едва. |
| идвам - идваш, несв. и дойда, св. 1. Движа се към мястото или пристигам на мястото, където е лицето, което говори. Когато я срещнах, идваш... |
| ядвам - ядваш, несв. и ядна, св. Разг. Ям малко или набързо. Ядва се. Разг. Може да се приеме, поносимо е. |
| бодвам - бодваш, бодна, кого/какво.Бода (в 1 знач.) изведнъж, внезапно. Ох, нещо ме бодна по врата.// същ. бодване. |
| брадва - мн. брадви.Желязно сечиво с дървена дръжка за сечене на дърва; секира.// същ. умал. брадвичка. |
| дважди - нареч. Остар. Дваж. |
| подвал - мн. подвали, (два) подвала, м. Диал. Дърво, подложено под бъчва, каца и др. |
| радвам - радваш, несв.; кого. Предизвиквам, доставям радост, удоволствие. Радвам майка си. — радвам се. 1. Изпитвам радост; радостен съм, в... |
| двамина - числ. Разг. Двама. |
| едва-що - нареч. Диал. Току-що. |
| мръдвам - мръдваш, несв. и мръдна, св. 1. Какво, с какво. Мърдам поединично, поотделно, еднократно. Мръдвам с очи. Мръдвам ръката си. 2. Отб... |
| смъдвам - смъдваш, несв. и смъдна, св. Само в трето лице. Кого. Причинявам кратко жегване, смъдене. Раната ме смъдва. |
| обядвам - обядваш, несв. 1. Храня се на обед. Аз вече обядвах. 2. Какво. Ям обед (във 2 знач.). Обядвахме супа, печено пиле и плодове. |
| опадвам - опадваш, несв. и опадам, св. За части на растения, за коса, за косми и др. — откъсвам се, отделям се; окапвам. Листата на дърветат... |
| подваря - подвариш, мин. св. подварих, мин. прич. подварил, св. — вж. подварявам. |
| следвам - следваш, несв. 1. Кого/какво. Вървя по следите на човек или животно. Следвам стъпките й. 2. Кого. Стоя непосредствено след някого.... |