гор - Намерени са 112 думи от търсенето |
горчилка - мн. горчилки, ж.1. Горчив вкус, горчивина.2. Прен. Огорчение, мъка, страдание. Остана горчилката от обидите. |
горделив - горделива, горделиво, мн. горделиви, прил.Надменен, високомерен, надут, важен. Горделива жена. Горделив поглед.// същ. горделивост... |
гороцвет - мн. гороцвети, (два) гороцвета, м.Диал. Общо название на някои горски цветя: момина сълза, иглика. |
изотгоре - нареч. Разг. Откъм горната страна, отгоре. Почни да чистиш праха изотгоре, от лампите. • Гледам изотгоре. Разг. 1. Гледам всички о... |
нагорещя - нагорещиш, мин. св. нагорещих, мин. прич. нагорещил, св. — вж. нагорещявам. |
нанагоре - нареч. Разг. Нагоре. |
развигор - само ед. Южен вятър през пролетта, който допринася да се развият, да се разлистят горите. |
снегорин - мн. снегорини, (два) снегорина, м. Приспособление за изгребване на сняг от улици и пътища. |
алгоритъм - мн. алгоритми, (два) алгоритъма.В математиката и изчислителната техника - система от последователни действия, които водят до решен... |
вгорчавам - вгорчаваш и вгорча.1. Правя да стане горчив.2. Прен. Причинявам неприятност, мъка.- вгорчавам се/ вгорча се. За храна - ставам гор... |
загорявам - загоряваш, несв. Загарям. |
гордея се - гордееш се, мин. св. гордях се, мин. прич. гордял се, несв.Горд съм, чувствам се горд (в 3 и 4 знач.). Гордея се с тебе. Много се ... |
горе-долу - нареч.Разг. Приблизително, почти, около.— Готов ли си за изпита?— Горе-долу. |
горещя се - горешиш се, мин. св. горещих се, мин. прич. горещил се, несв.Паля се, вълнувам се, говоря разпалено. По-спокойно, не се горещи тол... |
категория - мн. категории, ж. 1. Най-общото понятие, отразяващо съществени свойства и отношения между явленията в действителността. Морално-ет... |
нагорнище - мн. нагорнища, ср. Стръмно място, склон, по който се отива нагоре; нанагорнище. |
обгорявам - обгоряваш, несв. и обгоря, св.; какво. 1. Овъглявам нещо отвън. Обгориха краищата на книгата, за да изглежда по-стара. 2. Чрез наг... |
огорчавам - огорчаваш, несв. и огорча, св.; кого. Причинявам огорчение, наскърбявам. Грубостта му я огорчи. — огорчавам се/огорча се. Изпитвам... |
огорчение - мн. огорчения, ср. Неприятност, мъка, душевна болка, обида. |
погорявам - погоряваш, несв. и погоря, св. 1. Горя малко време. 2. Диал. За какво. Обзема ме жажда или силно желание. Погорявам за вода. |