| гор - Намерени са 112 думи от търсенето |
|---|
| вгорча - вгорчиш, вгорчих, вгорчил.- вж. вгорчавам. |
| горила - мн. горили, ж.Едра човекоподобна маймуна, която живее в Централна Африка. |
| загоре - само ед. 1. Диал. Област, намираща се зад, отвъд планина. 2. Остар. Област в България, обхващаща Старозагорско, Ямболско и Сливенс... |
| загоря - загориш, мин. св. загорях, мин. прич. загорял, св. — вж. загарям. |
| изгора - само ед. Възлюбен, любим (жена или мъж). |
| горски - горският, горския, мн. горски, м.Разг. Длъжностно лице - пазач на гора. |
| горест - горестта, само ед., ж.Печал, мъка, скръб.// прил. горестен, горестна, горестно, мн. горестни. |
| гориво - мн. горива, ср.Материали и вещества за отопление или като източник на енергия — за привеждане на мотор в движение.// прил. горивен... |
| горист - гориста, гористо, мн. гористи, прил.Който е покрит с гора. Гориста местност. |
| горняк - само ед.Вятър откъм планината, от север. Духна горнякът. |
| догоре - нареч. До най-високата, най-горната точка на нещо. Пълня чашата догоре. |
| догоря - догориш, мин. св. догорях, мин. прич. догорял, св. — вж. догарям. |
| изгоря - изгориш, мин. св. изгорях, мин. прич. изгорял, св. — вж. изгарям. |
| нагоре - нареч. 1. Към по-горна част, на по-високо положение в отвесна линия. Вдигнах ръката си по-нагоре. Стрелям нагоре във въздуха. 2. В... |
| огорча - огорчиш, мин. св. огорчих, мин. прич. огорчил, св. - вж. огорчавам. |
| обгоря - обгориш, мин. св. обгорих, мин. прич. обгорил, св. — вж. обгорявам. |
| отгоре - нареч. 1. От високо място. Отгоре градът се вижда чудесно. 2. Върху нещо. Седна отгоре. 3. От външната страна на нещо. Гърнето отг... |
| погоря - погориш, мин. св. погорях, мин. прич. погорял, св. — вж. погорявам. |
| горкана - мн. горкани, ж.Разг. Жена за окайване, за съжаление. |
| горница - мн. горници, ж.1. Горната част на нещо; горнище.2. Парична сума, която е свръх дадена или определена. |