гон - Намерени са 66 думи от търсенето |
вагон-ли - само ед.Спален вагон. |
гоненица - мн. гоненици, ж.Детска игра, в която един гони останалите с цел да хване някого от тях. Играем на гоненица. |
диагонал - мн. диагонали, (два) диагонала, м. Спец. В геометрията — отсечка, която съединява върховете на два ъгъла, които не са прилежащи къ... |
догонвам - догонваш, несв. и догоня, св. 1. Кого/ какво. Гоня, докато настигна. Догоних я на улицата . 2. Прен. Стремя се да настигна по успе... |
изгонвам - изгонваш, несв. и изгоня, св. 1. Кого) какво. Принуждавам да се махне отнякъде. Изгоних кучето на улицата. Изгоних я от къщи. 2. Р... |
пентагон - мн. пентагони, (два) пентагона, м. 1. Петоъгълник. 2. Само ед. Министерство на военните работи в САЩ, чиято сграда има форма на пе... |
амфигония - (по амфи- + гр. gonos 'рождение)Бот. Размножаване чрез съединяване на две различни полови клетки.// Прил. амфигоничен и амфиг... |
вагонетка - мн. вагонетки.Малък открит вагон за превоз на товати и материали, който се движи по релси или по опънато във въздуха метално въже. |
гондолиер - мн. гондолиери, м.Лодкар на гондола (в 1 знач.). |
ергономия - само ед. Спец. Наука за създаване на добри условия за труд чрез правилно и целесъобразно използване на оръдията на труда и работна... |
подгонвам - подгонваш, несв. и подгоня, св. 1. Какво/кого. Започвам да гоня; погвам. 2, Прен. Разг. Кого. Преследвам, не оставям на мира. Шефъ... |
прогонвам - прогонваш, несв. и прогоня, св. 1. Кого/ какво. Гоня извън някакви предели; изгонвам. Прогонвам кучето от къщата. 2. Прен. Какво. ... |
разгонвам - разгонваш, несв. и разгоня, св.; какво/ кого. 1. Гоня в различни посоки; разпъждам. Разгонвам тълпа. 2. Отблъсквам от себе си с по... |
рогоносец - мн. рогоносци, м. Мъж, на когото съпругата му изневерява. |
агонизирам - агонизираш.В агония съм. |
агамогония - (по гр. agamos 'безбрачие' + gonos 'раждане')Биол. Безполово размножаване на низшите организми чрез делене или... |
антагонист - (фр. antagoniste от гр. antagonistes 'съперник')1. Книж. Непримирим противник, враг.2. Анат. Органи или вещества с проти... |
епигонство - само ед. Проява на епигон; подражателство. |
космогония - само ед. Спец. Учение, дял от астрономията, за произхода на вселената. // прил. космогоничен, космогонична, космогонично, мн. косм... |
разгоня се - разгониш се, мин. св. разгоних се, мин. прич. разгонил се, св. — вж. разгонвам се. |