| гово - Намерени са 59 думи от търсенето |
|---|
| говор - мн. говори, (два) говора, м.1. Само ед. Говорене, устна реч. Дочух тих говор.2. Само ед. Начин на произношение, на изговор; особен... |
| говоря - говориш, мин. св. говорих, мин. прич. говорил, несв.1. Използвам устна реч, владея устната реч или някакъв език. То е още малко, н... |
| сговор - само ед. 1. Наличие на добри отношения и разбирателство между хора. 2. Групировка, образувана след преговори. |
| заговор - мн. заговори, (два) заговора, м. Организирано тайно споразумение между ограничен брой хора за действия против някого или нещо (оби... |
| говорим - говорима, говоримо, мн. говорими, прил.Който е в устна, а не писмена форма. В говоримия език. |
| договор - мн. договори, (два) договора, м. Писмено или устно споразумение, спогодба между две страни за взаимните им задължения. Договор за ... |
| отговор - мн. отговори, (два) отговора, м. 1. Изказване или съобщение в резултат на питане. Давам отговор на въпрос. 2. Отзвук, отглас в рез... |
| сговоря - сговориш, мин. св. сговорих, мин. прич. сговорил, св. — вж. сговарям. |
| уговоря - уговориш, мин. св. уговорих, мин. прич. уговорил, св. — вж. уговарям. |
| заговоря - заговориш, мин. св. заговорих, мин. прич. заговорил, св. — вж. заговарям. |
| договоря - договориш, мин. св. договорих, мин. прич. договорил, св. - вж. договарям. |
| изговоря - изговориш, мин. св. изговорих, мин. прич. изговорил, св. — вж. изговарям. |
| наговоря - наговориш, мин. св. наговорих, мин. прич. наговорил, св. — вж. наговарям. |
| несговор - само ед. Липса на сговор; раздор, караница. |
| разговор - мн. разговори, (два) разговора, м. Устна размяна на думи, на мнения; беседа. |
| отговоря - отговориш, мин. св. отговорих, мин. прич. отговорил, св. — вж. отговарям. |
| поговоря - поговориш, мин. св. поговорих, мин. прич. поговорил, св. -— вж. поговорвам. |
| сговорен - сговорна, сговорно, мн. сговорни, прил. Който се проявява или живее в сговор. Сговорно семейство. Сговорна дружина планина повдига... |
| благоволя - благоволиш, мин, ев. благоволих, мин. прич. благоволил, св. — вж. благоволявам. |
| говорилня - мн. говорилни, ж.Разг. Пренебр. Място, където се водят дълги, безрезултатни разговори, обсъждания. Обърнахме заседанието на говори... |