върхът, върха, мн. върхове, (два) върха, м.1. Най-високата, най-горната, обикн. заострена
част на
нещо.
Връх на
планина. Връх на
кула.2. Тънък, заострен край на предмет. Връх на игла. Връх на език.3. Прен. Само ед. Висша, крайна степен в проявата на нещо. Връх на съвършенството. На върха на славата.4. Прен. Само ед. Висшите ръководни обществени или държавни кръгове. Той е вече някъде по върха.// прил. върхов.