Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

вре - Намерени са 61 думи от търсенето
повреждам - повреждаш, несв. и повредя, св.; какво. Причинявам повреда.
увреждане - мн. увреждания, ср. Повреда (на организма или външна). Колата има много увреждания.
полувреме - мн. полувремена, ср. Завършена половина от спортна игра (футбол, хокей, баскетбол). Първо полувреме.
беневреци - само мн.Тесни шопски панталони от бял шаяк.
вретенарка - мн. вретенарки, ж.Циганка вретенар или съпруга на вретенар.
съвременен - съвременна, съвременно, мн. съвременни, прил. 1. Който се отнася към сегашното време; сегашен. Съвременно кино. Съвременен българс...
навременен - навременна, навременно, мн. навременни, прил. Който става, когато е необходимо, в нужния момент; актуален. Навременна помощ. // съ...
развреждам - развреждаш, несв. и развредя, св.; какво. Не позволявам да заздравее. Развреждам рана.
времетраене - само ед.Срок, време, през което нещо става, трае, използва се.
съвременник - мн. съвременници, м. Човек, който живее в едно и също време с други хора или събития. Моите съвременници. Той е съвременник на пър...
обезвреждам - обезвреждаш, несв. и обезвредя, св.; кого/какво. Правя безвреден. Обезвреждам противника си. Обезвредих две мини.
съвременница - мн. съвременници, ж. Съвременничка.
съвременност - съвременността, само ед., ж. Всичко, което става сега; сегашният живот.
същевременен - същевременна, същевременно, мн. същевременни, прил. Който се извършва по същото време. // нареч. същевременно. Той пишеше и същевр...
едновременен - едновременна, едновременно, мн. едновременни, прил. Който става в едно и също време с друг. Едновременни действия. // нареч. еднов...
едновремешен - едновремешна, едновремешно, мн. едновремешни, прил. Разг. Който е съществувал отдавна, преди много години. Приказваш ми за едновре...
своевременен - своевременна, своевременно, мн. своевременни, прил. Който се извършва в необходимия момент. Своевременна намеса. // нареч своеврем...
съвременничка - мн. съвременнички, ж. Жена съвременник.
кратковременен - кратковременна, кратковременно, мн. кратковременни, прил. Който трае кратко време. Кратковременен престой.
преждевременен - преждевременна, преждевременно, мн. преждевременни, прил. Който става преди необходимото време. Преждевременно раждане. Преждеврем...
страници: 1 2 3 4
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: