Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

вре - Намерени са 61 думи от търсенето
вретено - мн. вретена, ср.1. Къса заоблена дървена пръчка, изтънена в двата края, която се използва за предене.2. Спец. Част от предачна или...
навредя - навредиш, мин. св. навредих, мин. прич. навредил, св. — вж. навреждам.
навреме - нареч. В нужния момент, в необходимия момент, в определения час. Тя дойде навреме.
повреда - мн. повреди, ж. Нарушаване изправността на нещо. Повредата е отстранена. • Телесна повреда. Трайни последици от удари.
повредя - повредиш, мин. св. повредих, мин. прич. повредил, св. — вж. повреждам.
свредел - мн. свредели, (два) свредела, м. Приспособление, с което се пробиват дупки в твърди предмети — дърво, метал и др.; бургия.
врека се - вречеш се, мин. св. врекох се, мин. прич. врекъл се, св.— вж. вричам се.
врескало - мн. врескала, ср.Дете или изобщо човек, който много вряска, вика, пищи.
вретенар - вретенарят, вретенаря, мн. вретенари; м.Циганин, който прави и продава вретена.
маневрен - маневрена, маневрено, мн. маневрени, прил. 1. Който е предназначен за маневра. Маневрен локомотив. 2. Който може да променя посока...
развредя - развредиш, мин. св. развредих, мин. прич. развредил, св. — вж. развреждам.
увреждам - увреждаш, несв. и увредя, св.; какво. Причинявам вреда (на жив организъм или на повърхността на нещо). Алкохолът уврежда сърцето. ...
повреден - повредена, повредено, мн. повредени, прил. Който има повреда. Повреден часовник.
вредител - вредителят, вредителя, мн. вредители, м.Този (човек, животно, растение и под.), който причинява вреда.
временен - временна, временно, мн. временни, прил.Който съществува или действа в течение на известно време; непостоянен. Временно явление. Вр...
невредим - невредима, невредимо, мн. невредими, прил. Който е неповреден, незасегнат, цял. Излезе невредим от катастрофиралия автомобил. // с...
зловреден - зловредна, зловредно, мн. зловредни, прил. Който прави зло и причинява вреда; вреден. Той е зловреден за града.
обезвредя - обезвредиш, мин. св. обезвредих, мин. прич. обезвредил, св. — вж. обезвреждам.
навреждам - навреждаш, несв. и навредя, св.; на кого/на какво. Причинявам вреда, напакостявам. Навредих на общото дело.
навремени - нареч. Разг. От време на време, с прекъсване, понякога.
страници: 1 2 3 4
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: