вор - Намерени са 165 думи от търсенето |
разговорен - разговорна, разговорно, мн. разговорни, прил. 1. Който се употребява само при неофициален разговор, в устна реч. 2. Който е направ... |
разговорка - обикн. ед. Приятен, лек, неангажиращ разговор; раздумка. |
царедворец - мн. царедворци, м. Човек, които служи и живее в царски двор; придворен. //прил. царедворски. |
царедворка - мн. царедворки, ж. Жена царедворец. |
творчество - само ед. 1. Човешка дейност за създаване на нови, оригинални и неповторими духовни и материални ценности; творене. Отдавам се на т... |
умиротворя - умиротвориш, мин. св. умиротворих, мин. прич. умиротворил, св. — вж. умиротворявам. |
чудотворен - чудотворна, чудотворно, мн. чудотворни, прил. Който върши чудеса. Чудотворно средство. // нареч. чудотворно. |
чудотворец - мн. чудотворци, м. 1. В религията — лице, което върши чудеса. Свети Николай Чудотворец. 2. Прен. Човек, чиито дела са невероятни, ... |
благотворен - благотворна, благотворно, мн. благотворни, прил.Кой го оказва добро въздействие, който влияе добре. Благотворно влияние. |
говорителка - мн. говорителки, ж.Жена говорител. |
заговорнича - заговорничиш, несв. Сговарям се тайно за съвместни действия против някого. |
затворничка - мн. затворнички, ж. Жена затворник. |
мъртвороден - мъртвородена, мъртвородено, мн. мъртвородени, прил. Умрял, преди да се роди; роден мъртъв. Мъртвородено дете. |
сълзотворен - сълзотворна, сълзотворно, мн. сълзотворни, прил. Който дразни очите и предизвиква отделяне на сълзи. Сълзотворен газ. |
злотворство - мн. злотворства, ср. Злосторничество. |
одухотворен - одухотворена, одухотворено, мн. одухотворени, прил. Който е проникнат от възвишени чувства и е с извисен дух или изразява такива ч... |
оползотворя - оползотвориш, мин. св. оползотворих, мин. прич. оползотворил, св. — вж. оползотворявам. |
претворявам - претворяваш, несв. и претворя, св.; какво. Възсъздавам действителността творчески; творя художествена действителност. Претворявам ... |
проговорвам - проговорваш, несв. Проговарям. |
противореча - противоречиш, мин. св. противоречих, мин. прич. противоречил, несв. 1. На кого. Не се съгласявам с някого, възразявам му. 2. Па ка... |