| вор - Намерени са 165 думи от търсенето |
|---|
| главорез - мн. главорези, м.Жесток убиец, палач. |
| заговоря - заговориш, мин. св. заговорих, мин. прич. заговорил, св. — вж. заговарям. |
| затворен - затворена, затворено, мн. затворени, прил. Който се е затворил. // нареч. затворено. • Затворен живот. Живот без много развлечения... |
| договоря - договориш, мин. св. договорих, мин. прич. договорил, св. - вж. договарям. |
| дворянин - мн. дворяни, м. Истор. Лице, което принадлежи към дворянството. // прил. дворянски, дворянска, дворянско, мн. дворянски. Дворянски... |
| изговоря - изговориш, мин. св. изговорих, мин. прич. изговорил, св. — вж. изговарям. |
| наговоря - наговориш, мин. св. наговорих, мин. прич. наговорил, св. — вж. наговарям. |
| несговор - само ед. Липса на сговор; раздор, караница. |
| разговор - мн. разговори, (два) разговора, м. Устна размяна на думи, на мнения; беседа. |
| разтворя - разтвориш, мин. св. разтворих, мин. прич. разтворил, св. — вж. разтварям. |
| четворка - мн. четворки. 1. Цифрата на числото четири. 2. Оценка в училище или университет за добра степен на усвояване на учебния материал. ... |
| отговоря - отговориш, мин. св. отговорих, мин. прич. отговорил, св. — вж. отговарям. |
| поговоря - поговориш, мин. св. поговорих, мин. прич. поговорил, св. -— вж. поговорвам. |
| претворя - претвориш, мин. св. претворих, мин. прич. претворил, св. — вж. претворявам. |
| притворя - притвориш, мин. св. притворих, мин. прич. притворил, св. — вж. притварям. |
| сговорен - сговорна, сговорно, мн. сговорни, прил. Който се проявява или живее в сговор. Сговорно семейство. Сговорна дружина планина повдига... |
| словоред - само ед. Спец. В граматиката — редът на думите в изречението, заложен в строежа на езика. Прав словоред. Обратен словоред. |
| творение - мн. творения, ср. 1. Творба. 2. Живо същество, създадено от природата, от Бога. Птичката е божие творение. |
| четворен - четворна, четворно, мн. четворни, прил. 1. Който се състои от четири еднородни предмета или от четири части. Четворен конец. 2. Ко... |
| затворник - мн. затворници, м. Лице, което лежи в затвор. |