мн. войводи, м.1. Истор. Предводтел на хайдушка чета или дружина по време на турското робство.2. Остар. Военачалник.3.Истор. През Средновековието — управител на град, малко княжество в някои славянски и балкански страни.// прил. войводски.
Съновник: Войвода (виж главатар)
че си, ако сънуваш, значи се доверяваш на съмнителни приятели.