вод - Намерени са 137 думи от търсенето |
водопой - водопоят, водопоя, мн. водопои, (два) водопоя, м.1. Само ед. Поене с вода на добитък. Водя ги на водопой. Време за водопой.2. Мяст... |
водород - само ед.Спец. Химически елемент — най-лекият и най-разпространеният в природата безцветен газ, съставна част на водата.// прил. во... |
живодер - мн. живодери, м. Безмилостен, жесток човек; кожодер, грабител. |
наводня - наводниш, мин. св. наводних, мин. прич. наводнил, св. — вж. наводнявам. |
отводня - отводниш, мин. св. отводних, мин. прич. отводнил, св. — вж. отводнявам. |
сводест - сводеста, сводесто, мн. сводести, прил. Който има свод. Сводеста камина. |
сводник - мн. сводници, м. Лице, което се занимава със сводничество; сутеньор. |
хоровод - мн. хороводи, (два) хоровода, м. Остар. Хоро. // прил. хороводен, хороводна, хороводно, мн. хороводни. Хороводна музика. |
воденица - мн. воденици, ж.1. Мелница, карана от вода.2. Воденичка (във 2 знач.).// прил. воденичен, воденична, воденично, мн. воденични. Вод... |
ръководя - ръководиш, мин. св. ръководих, мин. прич. ръководил, несв.; какво/ кого. 1. Начело съм на нещо, направлявам някаква дейност; ог-ла... |
съпровод - само ед. 1. Музикално изпълнение, което съпровожда отделно изпълнение. Песента е изпълнена в съпровод на китара. 2. Група лица, ко... |
водосток - мн. водостоци, (два) водостока, м.Тръбно съоръжение за отвеждане на стичаща се вода.// прил. водосточен, водосточна, водосточно, м... |
водосвет - мн. водосвети, (два) водосвета, м.1. Само ед. Църковен обред за освещаване на вода, обикн. при започване на нова дейност. Правя во... |
водоскок - мн. водоскоци, (два) водоскока.Декоративно съоръжение със специални устройства за изтласкване на водата на височина и с басейн, къ... |
надводен - надводна, надводно, мн. надводни, прил. Който е разположен над водата, по-високо от повърхността и. |
небосвод - само ед. Видимата част от небето. |
преводач - мн. преводачи, м. Човек, който превежда от един език на друг. // прил. преводачески, преводаческа, преводаческо, мн. преводачески. |
разводач - мн. разводачи, м. 1. Лице, което развежда, придружава гости. 2. Спец. Лице, което поставя и сменя часови. |
разводня - разводниш, мин. св. разводних, мин. прич. разводнил, св. — вж. разводнявам. |
сводница - мн. сводници, ж. Жена сводник. |