Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

вод - Намерени са 137 думи от търсенето
водопой - водопоят, водопоя, мн. водопои, (два) водопоя, м.1. Само ед. Поене с вода на добитък. Водя ги на водопой. Време за водопой.2. Мяст...
водород - само ед.Спец. Химически елемент — най-лекият и най-разпространеният в природата безцветен газ, съставна част на водата.// прил. во...
живодер - мн. живодери, м. Безмилостен, жесток човек; кожодер, грабител.
наводня - наводниш, мин. св. наводних, мин. прич. наводнил, св. — вж. наводнявам.
отводня - отводниш, мин. св. отводних, мин. прич. отводнил, св. — вж. отводнявам.
сводест - сводеста, сводесто, мн. сводести, прил. Който има свод. Сводеста камина.
сводник - мн. сводници, м. Лице, което се занимава със сводничество; сутеньор.
хоровод - мн. хороводи, (два) хоровода, м. Остар. Хоро. // прил. хороводен, хороводна, хороводно, мн. хороводни. Хороводна музика.
воденица - мн. воденици, ж.1. Мелница, карана от вода.2. Воденичка (във 2 знач.).// прил. воденичен, воденична, воденично, мн. воденични. Вод...
ръководя - ръководиш, мин. св. ръководих, мин. прич. ръководил, несв.; какво/ кого. 1. Начело съм на нещо, направлявам някаква дейност; ог-ла...
съпровод - само ед. 1. Музикално изпълнение, което съпровожда отделно изпълнение. Песента е изпълнена в съпровод на китара. 2. Група лица, ко...
водосток - мн. водостоци, (два) водостока, м.Тръбно съоръжение за отвеждане на стичаща се вода.// прил. водосточен, водосточна, водосточно, м...
водосвет - мн. водосвети, (два) водосвета, м.1. Само ед. Църковен обред за освещаване на вода, обикн. при започване на нова дейност. Правя во...
водоскок - мн. водоскоци, (два) водоскока.Декоративно съоръжение със специални устройства за изтласкване на водата на височина и с басейн, къ...
надводен - надводна, надводно, мн. надводни, прил. Който е разположен над водата, по-високо от повърхността и.
небосвод - само ед. Видимата част от небето.
преводач - мн. преводачи, м. Човек, който превежда от един език на друг. // прил. преводачески, преводаческа, преводаческо, мн. преводачески.
разводач - мн. разводачи, м. 1. Лице, което развежда, придружава гости. 2. Спец. Лице, което поставя и сменя часови.
разводня - разводниш, мин. св. разводних, мин. прич. разводнил, св. — вж. разводнявам.
сводница - мн. сводници, ж. Жена сводник.
страници: 1 2 3 4 5 6 7
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: