мн. владения, ср.1. Територия, която е под нечия власт. Обширни владения.2. Обширенимот, който е притежание на някого. Това са частни владения.3. Спец. Само ед. В правото — упражняване на власт върху имот, който собственикът използва лично или чрез друго лице. Влизам във владение. Упражнявам правото си на владение.