веща - Намерени са 24 думи от търсенето |
веда - мн. веди.В българската митология - женско същество, самодива, която броди по нощите и върши зло на хората; бродница. |
веза - везеш, везах, везал.Шия с разноцветни конци фигурки, шарки; бродирам.// същ. везане. |
вена - мн. вени, ж.Спец. В анатомията — кръвоносен съд, по който се движи кръвта от периферията на тялото към сърцето.// прил. венозен, в... |
леща - само ед. 1. Тревисто растение от семейство бобови с малки кръгли и плоски зърна с различен цвят. Сея леща. 2. Зърната на това раст... |
вещая - вещаеш, мин. св. вещах, мин. прич. вещал, несв.; какво.1. Предсказвам, предричам, пророкувам. Вещаеше зло, и ето — то ни сполетя.2... |
увещая - увещаеш, мин. св. увещах, мин. прич. увещал, св. — вж. увещавам. |
завещая - завещаеш, мин. св. завещах, мин. прич. завещал, св. — вж. завещавам. |
увещавам - увещаваш, несв. и увещая, св; кого. Уговарям, придумвам, убеждавам (да направи нещо). Увещавам я да се ожени за него. // същ. увещ... |
увещание - мн. увещания, ср. 1. Увещаване. 2. Доводи, мотиви за уговаряне, убеждаване. Не ми се слушат твоите увещания. |
завещавам - завещаваш, несв. и завещая, св. 1. Какво, на кого. Разпореждам се (устно или писмено) как да се постъпи с имуществото ми след моят... |
завещание - мн. завещания, ср. 1. Писмено или устно разпореждане на човек как да се постъпи с имуществото му след неговата смърт. Правя завеща... |
завещател - мн. завещатели, м. Спец. В правото — човек, който прави завещание. Такава е волята на завещателя. |
съвещание - мн. съвещания, ср. Съвместно обсъждане на някакъв въпрос; заседание. След кратко съвещание решиха да продължат работата си. |
освещавам - освещаваш, несв. и осветя, св.; какво. 1. Чрез църковен ритуал правя нещо да стане свято; откривам с църковен ритуал. Осветиха нов... |
предвещая - предвещаеш, мин. св. предвещах, мин. прич. предвещал, св. — вж. предвещавам. |
посвещавам - посвещаваш, несв. и посветя, св. 1. Какво, на кого/на какво. Предназначавам, отдавам. Посвещавам времето си на нея. 2. Какво, на к... |
завещателен - завещателна, завещателно, мн. завещателни, прил. Който се отнася до завещание или съдържа завещание. Завещателно писмо. |
завещателка - мн. завещателки, ж. Жена завещател. |
съвещателен - съвещателна, съвещателно, мн. съвещателни, прил. 1. Който се отнася до правото за изказване на мнение в съвещание. Съвещателен гла... |
предвещавам - предвещаваш, несв. и предвещая. св. Вещая, предричам. // същ. предвещаване, ср. |