Буква Я |
ябанджия - мн. ябанджии, м. Диал. Човек, който е от друго селище; другоселец, преселник. //прил. ябанджийски, ябанджийска, ябанджийско, мн. я... |
яблан - мн. яблани, (два) яблана, м. Диал. Чинар. // прил. ябланов, ябланова, ябланово, мн. ябланови. |
ябълка - мн. ябълки, ж. 1. Овощно дърво от семейство розоцветни, което ражда слабо кисели или сладки плодове с кълбовидна форма.2. Плод от ... |
ябълчен - ябълчена, ябълчено, мн. ябълчени, прил. Ябълков. Ябълчена киселина. Органична киселина, която се съдържа в незрели ябълки и други ... |
яваш - прил. неизм. Разг. За тютюн - който не е силен, лют, остър, а мек. нареч. Разг. Бавно, полека. Яваш-яваш. Разг. Бавно, едва-едва. ... |
явен - явна, явно, мн. явни, прил. 1. Който не е скрит; открит. Явно гласуване. 2. Очевиден, безспорен. Явни недостатъци. // нареч. явно. |
явка - мн. явки, ж. Място за конспиративни срещи. |
явление - мн. явления, ср. 1. Форма, в която се проявява същността на нещо. Природни явления. 2. Нещо, което става; проява, случай, събитие.... |
явор - мн. явори, (два) явора, м. Вид дърво с бяла дървесина и изрязани длановидни листа. //прил. яворов, яворова, яворово, мн. яворови. |
явя се - явиш се, мин. св. явих се, мин. прич. явил се, св. - вж. явявам се. |
явявам се - явяваш се, несв. и явя се, св. 1. Преставам да бъда скрит; показвам се. На небето се яви луната. 2. Отивам/идвам по нареждане, по ... |
ягода - мн. ягоди, ж. 1. Тревисто растение с ароматни розовочервени плодове. 2. Плодът на това растение. Брахме горски ягоди. Сладко от яг... |
ягорида - мн. ягориди, ж. Недозряло, кисело грозде. |
ягуар - мн. ягуари, (два) ягуара, м. Хищен бозайник от семейството на котките с жълточервена козина и черни петна по нея, който живее в Ам... |
ядвам - ядваш, несв. и ядна, св. Разг. Ям малко или набързо. Ядва се. Разг. Може да се приеме, поносимо е. |
яде ми - (ти, му, й, ни, ви, им) се, мин. св. яде ми се, мин. прич. ял ми се, несв. Иска ми се да ям, имам желание/нужда/потребност да ям. ... |
яден - ядна, ядно, мн. ядни, прил. Който съдържа или изразява яд; злобен. Ядни забележки.// нареч. ядно. Говори ядно. |
ядене - мн. яденета, ср. 1. Храна, ястие. Топло ядене. Само ед. Хранене. По време на ядене не се пуши. Какво има за ядене? |
ядец - междум. За изразяване на неуспех при облог или състезание: измамих те, не успя. |
ядивен - ядивна, ядивно, мн. ядивни, прил. Който може да се яде. Ядивни гъби. |
ядиво - мн. ядива, ср. Остар. Храна, ядене. Сервираха разнообразни ядива, някои от които виждах за първи път. |
ядка - мн. ядки, ж. 1. Вътрешност на черупчест плод. Бадемова ядка. 2.Жлези в месо, които имат зърновидна форма. 3.Прен. Най-важното, същ... |
ядлив - ядлива, ядливо, мн. ядливи, прил. Ядивен. |
ядна - яднеш, мин. св. яднах, мин. прич. яднал, св. - вж. ядвам. |
ядовит - ядовита, ядовито, мн. ядовити, прил. Който изразява яд или е изпълнен с яд; ядосан.//нареч. ядовито.// същ. ядовитост, ядовитостта... |
ядосам - ядосаш, св. - вж. ядосвам. |
ядосан - ядосана, ядосано, мн. ядосани, прил. 1.Който е обхванат от яд; сърдит, озлобен. 2.Който изразява яд. |
ядосвам - ядосваш, несв. и ядосам, св.кого. Предизвиквам у някого яд; сърдя, дразня. Ядосва ме с постоянните си забележки. - ядосвам се/ядос... |
ядрен - ядрена, ядрено, мн. ядрени, прил. 1.Който се отнася до ядро. 2. Който е свързан с процесите, ставащи в атомното ядро, и с изучава... |
ядро - мн. ядра, ср. 1. Най-важната част от растителна или животинска клетка. 2.Вътрешна, централна част на нещо. Земно ядро. Прен. Основ... |
ядърце - мн. ядърца, ср. Кълбовидно тяло в ядрото на животинските и растителните клетки. |
язва - мн. язви, ж. 1.Гнойна, незарастваща рана по кожата. Краката му бяха покрити с язви. 2.Разг. Язвена болест. Стомашна язва. 3.Отрица... |
язвителен - язвителна, язвително, мн. язвителни, прил.1. Който съдържа едновременно злоба и насмешка; саркастичен, хаплив. Язвителна критика. ... |
яздитен - яздитна, яздитно, мн. яздитни, прил. Който може да се язди. Яздитен кон. |
язовец - мн. язовци, (два) язовеца, м. Подобно на куче диво животно с надлъжни тъмни и бели ивици по главата; борсук. |
язовир - мн. язовири, (два) язовира, м. Голямо изкуствено езеро, получено при преграждане на долина, което се използва за напояване, водосн... |
язък - нареч. Разг. Жалко. Язък за труда ми. |
яйце - мн. яйца, ср. 1. Обгърнато с ципа или твърда обвивка овално тяло, съдържащо зародиш и хранителна среда, което снасят птиците, няко... |
яйцеклетка - мн. яйцеклетки, ж. Женска полова клетка у животните и човека. |
яйчар - яйчарят, яйчаря, мн. яйчари, м. Човек, който изкупува яйца и/или търгува с тях. // прил. яйчарски, яйчарска, яйчарско, мн. яйчарск... |