| Буква Щ |
|---|
| щурмов - щурмова, щурмово, мн. щурмови, прил. Който е предназначен за щурм. Щурмова група. |
| щурмовак - мн. щурмоваци, м. Войник или офицер от щурмова част. // прил. щурмовашки, щурмовашка, щурмовашко, мн. щурмовашки. |
| щурмувам - щурмуваш, несв. и св.; какво. 1.Извършвам щурм, атакувам. 2.Прен. Стремя се усилено да постигна успех, майсторство, слава. Щурмува... |
| щуротия - мн. щуротии, ж. Разг. 1.Характер на щур; лудост, ексцентричност. 2.Постъпка на щур. Способен е на всякакви щуротии. |
| щурц - щурцът, щурца, мн. щурцове, (два) щурца, м. 1.В строителството - греда над врата или прозорец. 2.Зидан свод. |
| щъкам - щъкаш, несв. и щъкна, св. Разг.1. Ходя, движа се насам-натам, върша целенасочено нещо (без да се вижда какво). Мравките щъкат наго... |
| щъкна - щъкнеш, мин. св. щъкнах, мин. прич. щъкнал, св. - вж. щъкам. |
| щърб - щърба, щърбо, мн. щърби, прил. Разг. 1. За съд - на който са отчупени части от краищата; ущърбен, нащърбен. 2.За човек - на когото... |
| щърбав - щърбава, щърбаво, мн. щърбави, прил. Щърб. |
| щърбел - мн. щърбели, (два) щърбела, м. Разг. Нащърбено място, нащърбеност. Присмял се хърбел на щърбел. Разг. Присмял се някой за недостат... |
| щърк - щъркът, щърка, мн. щъркове, (два) щърка, м. Диал. Щъркел. |
| щъркел - Голяма прелетна птица с дълъг клюн |
| щяло-нещяло - ср., само ед. Разг. Празни приказки, измислици, врели-некипели. |