амен - Намерени са 69 думи от търсенето |
ален - алена, алено, мн. алени.Който е с кървавочервен цвят, пурпурен цвят. |
аман - За изразяване на досада, отегчение, раздразнение. |
амин - Възглас в заключение на църковни молитви; истина, така да бъде. |
умен - умна, умно, мн. умни, прил. 1. Който притежава силен ум; интелигентен, схватлив, възприемчив; разумен. Умен човек. 2. Който е извъ... |
имен - мн. именни, прил. • Имен ден. Ден, посветен на името на светец, и празник на хората със същото име. Празнувам именния си ден на Ив... |
гамен - мн. гамени, м.Невъзпитан уличен хлапак; уличник, хулиган.// прил. гаменски. |
заменя - замениш, мин. св. замених, мин. прич. заменил, св. — вж. заменям. |
срамен - срамна, срамно, мн. срамни, прил. Който причинява или предизвиква срам; неприличен, безсрамен, долен, отвратителен, скандален. Сра... |
заменям - заменяш, несв. и заменя, св. 1. Какво/ кого. Слагам, употребявам или вземам едно вместо друго. Заменям пердета с щори. Замени мъжа... |
камено- - Съставна част на сложни думи със значение който е свързан с камък, напр. каменоделец, каменодобив, каменомелачка, каменопад, камен... |
измамен - измамна, измамно, мн. измамни, прил. 1. Който заблуждава, въвежда в измама. Измамни думи. Измамни ласки. 2. Който е нереален, прив... |
каменен - каменна, каменно, мн. каменни, прил. 1. Който представлява камък или е направен от камък. Каменен къс. Каменен зид. 2. Който е свъ... |
отсамен - отсамна, отсамно, мн. отсамни, прил. Който е разположен на тази страна. На отсамния бряг. |
аменорея - (нлат. amenorrhaea по а- + гр. men 'месец' + гео 'тека')Мед. Отсъствие на менструация при жена. |
заменяем - заменяема, заменяемо, мн. заменяеми, прил. Който може да се заменя. |
знамение - мн. знамения, ср. Необикновено природно явление или случка, тълкувани като знак за значимо събитие; поличба. |
знаменит - знаменита, знаменито, мн. знаменити, прил. 1. Който е изключително известен, прославен с нещо. Знаменит учен. Знаменит певец. 2. К... |
окаменея - окаменееш, мин. св. окаменях, мин. прич. окаменял, св. - вж. окаменявам. |
каменист - камениста, каменисто, мн. каменисти, прил. 1. За път, почва, земя — който има много камъни. Камениста пътека. 2. Прен. Който е изп... |
каменлив - каменлива, каменливо, мн. каменливи, прил. Който е осеян с камъни. Реката беше с каменливо дъно. Каменливо място. |