| адо - Намерени са 72 думи от търсенето |
|---|
| надовлека - надовлечеш, мин. св. надовлякох, мин. прич. надовлякъл, св. — вж. надовличам. |
| надолнище - мн. надолнища, ср. Място, по което се отива надолу, слиза се в ниско място; нанадолните. Камъните се търкаляха по надолнището. |
| примадона - мн. примадони, ж. 1. Най-добрата оперна певица в един състав, която изпълнява главните роли. 2. Разг. Важна и капризна жена, по-ря... |
| сладостен - сладостна, сладостно, мн. сладостни, прил. Който предизвиква голяма радост, удоволствие, удовлетворение; нежен, примамлив. Сладост... |
| шоколадов - шоколадова, шоколадово, мн. шоколадови, прил. Шоколаден. |
| градобитен - градобитна, градобитно, мн. градобитни, прил.1. Който е бит от град.2. За време, период — през който бие град. Градобитен сезон. |
| градоносен - градоносна, градоносно, мн. градоносни, прил.За облак — който носи град. Градоносни облаци. |
| задочничка - мн. задочнички, ж. Жена задочник. |
| младоженец - мн. младоженци, м. Човек, който сега се жени или малко след женитбата. // прил. младоженски, младоженска, младоженско, мн. младоже... |
| младоженка - мн. младоженки, ж. Жена, която сега се омъжва или малко след сватбата. |
| надоблачен - надоблачна, надоблачно, мн. над-облачни, прил. Който е разположен над облаците, по-високо от облаците. Надоблачно пространство. |
| надовличам - надовличаш, несв. и надовлека, св.; какво. Довличам в голямо количество, много, доста. Водата надовлече изкъртени дървета. |
| надомничка - мн. надомнички, ж. Жена, която извършва надомна работа. |
| нерадостен - нерадостна, нерадостно, мн. нерадостни, прил. Който не съдържа и не изразява радост; тъжен, печален. Нерадостно детство. |
| задоволство - само ед. Приятно чувство от постигане на нещо; удовлетвореност. Изпита задоволство при вида на подредената маса. |
| задоволявам - задоволяваш, несв. и задоволя, св.; кого/какво. Удовлетворявам (отговарям на) нужди, желания или изисквания. Задоволих жаждата си ... |
| незадоволен - незадоволена, незадоволено, мн. незадоволени, прил. Който не се е задоволил от/с нещо. // същ. незадоволеност, незадоволеността, ж... |
| нанадолнище - мн. нанагорнища, ср. Разг. Надолнище. |
| градобитнина - само ед.Това, което е унищожено, повредено от град. |
| конквистадор - мн. конквистадори, м. Истор. Испански завоевател на колонии в Централна и Южна Америка през периода XV — XVI в. |