| аго - Намерени са 162 думи от търсенето |
|---|
| ага - мн. аги.Истор. Почетно звание, което българите по време на турското робство дават на високопоставен турчин. |
| ако - съюз. За въвеждане на подчинено изречение, което показва условието, при спазването на което едно действие може да се осъществи или... |
| ало - 1. В телефонен разговор - възглас за повикване на събеседника, за установяване или проверка на връзката.2. Възглас за привличане н... |
| асо - мн. аса.Ас; туз, бирлик. |
| его - само ед. Аз, собствената ми личност. |
| иго - само ед. Робство, гнет. Турско иго. |
| агора - (гр. agora)1. Ист. Народно събрание в др. Гърция.2. Разш. Главен площад в древногръцки град, търговско, обществено и политическо с... |
| благо - мн. блага, ср.1. Само ед. Благополучие, благоденствие, напредък, успех. За благото на всички.2. Само мн. Това, което задоволява чо... |
| вагон - мн. вагони, (два) вагона.Една от колите на влак за превоз на пътници и товари по релсов път.// прил. вагонен. |
| нагон - само ед. Вроден инстинкт, свързан с размножаването и опазването на животинските видове. |
| пагон - мн. пагони, (два) пагона, м. 1. Отличителен знак, който се поставя върху раменете на военна или друга униформена дреха, като показ... |
| фагот - мн. фаготи, (два) фагота, м. Духов музикален инструмент от дърво, съставен от три сегмента тръби, които се съединяват в краищата. ... |
| агония - мн. агонии.Предсмъртно състояние на организма; предсмъртни страдания, мъки. |
| благо- - Първа съставна част на сложни думи със значение:1. Добър, напр. благовъзпитан. благодетелен, благодеяние, благонадежден, благоразу... |
| глагол - мн. глаголи, (два) глагола, м.Спец. В езикознанието — дума, която означава действие или състояние на лице или предмет.// прил. гла... |
| заголя - заголиш, мин. св. заголих, мин. прич. заголил, св. — вж. заголвам. |
| загоре - само ед. 1. Диал. Област, намираща се зад, отвъд планина. 2. Остар. Област в България, обхващаща Старозагорско, Ямболско и Сливенс... |
| загоря - загориш, мин. св. загорях, мин. прич. загорял, св. — вж. загарям. |
| нагодя - нагодиш, мин. св. нагодих, мин. прич. нагодил, св. — вж. нагаждам. |
| нагоре - нареч. 1. Към по-горна част, на по-високо положение в отвесна линия. Вдигнах ръката си по-нагоре. Стрелям нагоре във въздуха. 2. В... |