Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

або - Намерени са 114 думи от търсенето
набожен - набожна, набожно, мн. набожни, прил. Който вярва в бога и изпълнява всички религиозни обреди. Набожна жена. // същ. набожност, наб...
работен - работна, работно, мн. работни, прил. 1. През който се работи. Работен ден. Работна седмица. 2. Който е предназначен за работене. Р...
саботаж - мн. саботажи, (два) саботажа, м. Умишлено вредителство (изразено в повреждане на машини, небрежна работа и др.) с цел да се разстр...
слабост - слабостта, мн. слабости, ж. 1. Само ед. Качество на слаб. 2. Отрицателно качество; недостатък, порок, несъвършенство. Имам много с...
абориген - мн. аборигени .Туземец.
анаболик - (англ. anabolic))Фарм. Хормонален препарат с ефект на допинг.
вагабонт - мн. вагабонти. Вагабонтин.
забождам - забождаш, несв. и забода, св.; какво. 1. Вкарвам част от островърх предмет в нещо или някъде. Забождам игла в плата. Забождам пръч...
забойчик - мн. забойчици, м. Работник, който работи на забой.
заработя - заработиш, мин. св. заработих, мин. прич. заработил, св. — вж. заработвам.
изработя - изработиш, мин. св. изработих, мин. прич. изработил, св. — вж. изработвам.
лаборант - мн. лаборанти, м. 1. Сътрудник в лаборатория. Рентгенов лаборант. 2. Лекар специалист по лабораторни изследвания и анализи. 3. Слу...
набождам - набождаш, несв. и набода, св. 1. Какво, с какво. Надупчвам, бода на много места. Набодох подгъва на полата с топлийки. 2. Какво, с...
обработя - обработиш, мин. св. обработих, мин. прич. обработил, св. — вж. обработвам.
отработя - отработиш, мин. св. отработих, мин. прич. отработил, св. — вж. отработвам.
парабола - мн. параболи, ж. 1. Спец. В математиката — незатворена крива, описана от точка при определено движение. 2. Спец. Къса литературна ...
поработя - поработиш, лшн. св. поработих, мин. прич. поработил, св. — вж. поработвам.
работлив - работлива, работливо, мн. работливи, прил. Който обича да работи, да се труди; трудолюбив, работен. Работлива невеста. // същ. раб...
работник - мн. работници, м. 1. Човек, който работи, постоянно извършва някаква дейност, за да се прехранва. Социален работник. Научен работн...
работяга - мн. работяги, м. Разг. Човек, който обича да се труди, да работи; работлив човек.
страници: 1 2 3 4 5 6
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: