| РСРРР - Намерени са 49 думи от търсенето |
|---|
| устат - устата, устато, мн. устати, прил. Разг. 1. Който е бъбрив, словоохотлив, общителен. 2. Пренебр. Който е заядлив, хаплив, зъбат. |
| устна - мн. устни, ж. Всяка от двете месести подвижни части, които затварят устата. Тънки устни. Червени устни. |
| усуча - усучеш, мин. св. усуках, мин. прич. усукал, св. — вж. усуквам. |
| освен - предлог. 1. За изразяване на изключване от общото; с изключение на, без да се брои. В този град освен тебе никого не познавам. 2. ... |
| осеня - осениш, мин. св. осених, мин. прич. осенил, св. — вж. осенявам. |
| осмея - осмееш, мин. св. осмях, мин. прич. осмял, св. — вж. осмивам. |
| остен - мн. остени, (два) остена, м. Тояга с остро желязо на единия край, с която се подкарват волове или биволи. |
| остря - остриш, мин. св. острих, мин. прич. острил, несв.; какво. Правя нещо да стане остро или режещо. Остря молив. Остря нож. |
| устои - само мн. Принципи, които съставят опората, основата; които крепят, поддържат нещо да бъде цяло. Устоите на държавата. Морални усто... |
| усвоя - усвоиш, мин. св. усвоих, мин. прич. усвоил, св. — вж. усвоявам. |
| усоен - усойна, усойно, мн. усойни, прил. 1. Който не се огрява от слънце; влажен, студен. 2. За стая, къща — който е винаги хладен, мраче... |
| устоя - устоиш, мин. св. устоях, мин. прич. устоял, св. — вж. устоявам. |
| усетя - усетиш, мин. св. усетих, мин. прич. усетил, св. — вж. усещам. |
| усиля - усилиш, мин. св. усилих, мин. прич. усилил, св. — вж. усилвам. |
| успех - мн. успехи, (два) успеха, м. 1. Постигане на цел; прогрес, сполука. Успех в бизнеса. Имам успех. Нямам успех в любовта. Успехи в к... |
| успея - успееш, мин. св. успях, мин. прич. успял, св. — вж. успявам. |
| устен - устна, устно, мн. устни, прил. 1. Който се отнася до уста. Устна хигиена. Устна кухина. 2. Който се извършва с говорене, не писмен... |
| устие - мн. устия, ср. 1. Мястото, където река се влива в море или езеро. 2. Малък отвор на някои съдове; уста. 3. Начало или край на план... |
| всеки - всяка, всяко, мн. всеки, обобщ. мест. Като прил., само ед.1. Който и да е елемент между елементите в една група, без изключение. В... |
| вселя - вселиш, мин. св. вселих, мин. прич. вселил, св.— вж. вселявам. |