само ед. 1. Глухговор, при койтоедва се чува, тъй като гласилките не трептят; шептене, шепнене. Говоря с шепот. Прен. Лек шум, който наподобява такъв говор. Шепотът на тревите. // прил. шепотен, шепотна, шепотно, мн. шепотни.
Съновник: Шепнене, шепот, шепнеш
ли насън, ще станеш жертва на заговор или измама. ако чуеш шепот, е предупреждение, че някой ти мисли злото. ако други си шепнат, ще прибегнеш до нечестни методи в работата си.