хапеш, мин. св. хапах, мин. прич. хапал, несв. 1. Кого/какво.
Причинявам рана със зъби. Кучето хапе. 2. Кого/какво. За
насекомо —
жиля. Хапят ме комари. 3. Прен.
Какво. За студ, мраз и др. под. — причинявам болезнено усещане. Вятърът хапете бузите му. 4. Прен. Причинявам душевна болка с думи; обиждам, уязвявам. Гледаше мрачно и думите му хапеха. // същ. хапане, ср. • Хапе ме. Разг. Сърби ме.