рониш, мин. св. роних, мин. прич. ронил, несв.;
какво. 1.
Отделям зърна от
клас,
чепка, кочан и др. Роня царевица. Роня грозде. 2. Троша на дребни частици; дробя. Роня сладкиш. 3. Пускам да пада; поръсвам, ръся. Роня трохи по пода. — роня се. 1. За зърна и др. — отделям се и падам поединично от клас, стъбло, кочан и др. Житото се рони. 2. За скала, бряг и др. — руша се чрез отделяне на дребни частици. • Роня сълзи. Плача със сълзи.