речта, мн. речи, ж. 1. Обширно изказване по някакъв проблем, обикн. политически или във връзка с празник; слово. Подготвям реч. Поздравителна реч. Защитна реч. 2. Само ед. Способност да изкажеш мислите си с думи; говорене, говор. Неразбираема реч. 3. Само ед. Звучащ език. Родна реч. Българска реч. 4. Разг. Дума, изказ. // прил. речев, речева, речево, мн. речеви.

че произнасяш пред много хора, сънуваш ли, наяве може да станеш за смях, ще ти се подиграват. ако слушаш друг да държи реч, значи твърде много се влияеш от мнението или от желанията на околните.

speech