само ед. 1. Спец.
Свойство на висо-коорганизираната
материя да отразява обективния свят. 2. Съвкупност от вътрешни преживявания
като отражение на обективната действителност в съзнанието; душевен мир, душа. Лабилна психика. // прил. психичен, психична, психично, мн. психични. // прил. психически, психическа, психическо, мн. психически.