конфузиш, мин. св. конфузих, мин. прич. конфузил, несв. Разг.
Карам се остро,
мъмря,
ругая,
поставям в неудобно
положение. Баща и я конфузи заради закъсненията и вечер. — конфузя се. Изпадам в неудобно, неловко положение; смущавам се. Конфузи се от най-малката забележка.