клинът, клина, мн. клинове, (два) клина, м. 1. Късо и здраво парче от дърво или желязо, сплеснато и заострено в единия край, което служи за разцепване на дърво и др. 2. Такова парче, което се набива за затягане. 3. Парче плат с такава форма, което се вшива за разширяване на дреха. В горната част на ръкавите има клипове. 4. Прен. Политика на разцепване, обикн. в политическа партия, в семейство и др. Враговете им подготвят следващия клин. // същ. умал. клинче, ми. клинчета, ср. • Забивам/забия клин между тях. Развалям нечии отношения. • Клин клина избива/избие. Противодействам на нещо със същото средство. Трябва да си намери друга любов — клин клипа избива.

Aко носиш насън, значи някой ще се опита да се сближи с тебе, да проникне в тайните ти. Друг ако е облечен в клин, ще проявиш любопитство. клин ако поставяш, значи ще се справиш с препятствие.

wedge