зееш, мин. св. зеях, мин. прич. зеял, несв. 1. За
дупка,
уста —
стоя отворен, обикн. неприятно, заплашително. На мястото на зъбите зееше дупка. Под нас зееше пропастта. 2. За
дреха, обувки и под. — имам дупка или съм разпран. 3. Прен. Чакам да бъда нахранен. У дома зеят пет гърла, как да ги нахраня.