емваш, несв. и
емна, св. Разг. 1. Кого/какво.
Подхващам,
поемам,
подземам. 2.
Какво. Почвам с бързина (да карам животни, да пея песен и др.). 3. Кого. Нахвърлям се да ругая, да нападам. Че като го емнах, всичко му казах! — емвам се/емна се. 1. Правя бързо движение с тяло. 2. Издигам се нагоре. 3. Хуквам, потеглям бързо за някъде. Емнал съм се от другия край на селото, да видя какво става.