Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

tra - Намерени са 334 думи от търсенето
австрален - (лат. australis)Книж. Южен.
антракоза - (фр. anthrakose по гр. anthrax, -akos 'въглен' + -оза)Мед. Професионално белодробно заболяване, причинено от отлагане на...
артралгия - (нлат. arthralgia по гр. arthron 'става' + -алгия)Мед. Болки в става.
епитрахил - мн. епитрахили, (два) епитрахила, м. Част от свещеническите одежди във вид на широка и дълга лента, която се надява на врата по вр...
застрашен - застрашена, застрашено, мн. застрашени, прил. Който е изложен на опасност. Застрашен от буря. Застрашен от провал.
контраалт - мн. контраалтове, м. 1. Спец. В музиката — най-ниският женски глас. Певицата е с богат контраалт. 2. Певица с такъв глас. В света ...
контрабас - мн. контрабаси, (два) контрабаса, м. Най-ниският по звучене струнен инструмент от рода на цигулката. Контрабасът е лъков струнен и...
неотразим - неотразима, неотразимо, мн. неотразими, прил. Необичаен, много силен, покоряващ, завладяващ. Неотразимо впечатление. // същ. неотр...
изстрадам - изстрадаш, св. — вж. изстрадвам.
изтрайвам - изтрайваш, несв. и изтрая, св. 1. Разг. Какво/кого. Понасям докрай, издържам, изтърпявам. Не зная как ще изтраем горещините. Едва ...
кастрация - само ед. Кастриране.
магистрат - мн. магистрати, м. 1. В някои страни — градско управление. 2. Висш съдия. 3. Разг. Висш държавен служител.
метранпаж - мн. метранпажи, м. Спец. Старши словослагател, който оформя страницата от набраните материали.
натрапвам - натрапваш, несв. и натрапя, св.; какво/кого, на кого. Принуждавам да приеме нещо, налагам. Натрапиха му я за жена. — натрапвам се/...
натраплив - натраплива, натрапливо, мн. натрап-ливи, прил. Който се натрапва. Натраплива идея.
натрапник - мн. натрапници, м. Човек, който се натрапва; нахалник. // прил. натрапнически, натрапническа, натрапническо, мн. натрапнически.
натрапчив - натрапчива, натрапчиво, мн. натрапчиви, прил. Натраплив. // същ. натрапчивост, натрапчивостта, ж.
неутрален - неутрална, неутрално, мн. неутрални, прил. 1. Който не взема страна в спор или война. 2. Който пази неутралитет. 3. Спец. Който не...
отражавам - отражаваш, несв. Отразявам.
отражател - отражателят, отражателя, мн. отражатели, (два) отражателя, м. Отразител.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: