| over - Намерени са 36 думи от търсенето |
|---|
| доверя - довериш, мин. св. доверих, мин. прич. доверил, св. — вж. доверявам. |
| поверя - повериш, мин. св. поверих, мин. прич. поверил, св. — вж. поверявам. |
| доверен - доверена, доверено, мн. доверени, прил. На когото се доверяват. Доверен човек. Доверен приятел. // същ. довереност, довереността, ... |
| доверие - само ед. Вяра в добрите намерения на някого, в неговото благоразположение, в неговата порядъчност, съзнателност, професионализъм. ... |
| оверлог - мн. оверлози, (два) оверлога, м. Вид шивашка машина за обработване на подгъви и за шиене на трикотажни изделия. |
| поверие - мн. поверия, ср. Вярване; традиционно суеверие. |
| проверя - провериш, мин. св. проверих, мин. прич. проверил, св. — вж. проверявам. |
| пуловер - мн. пуловери, (два) пуловера, м. Плетена дреха за горната част на тялото без яка, която се носи обикновено върху блуза или върху р... |
| доверчив - доверчива, доверчиво, мн. доверчиви, прил. 1. Който лесно се доверява. Доверчиво дете. 2. Който е израз на склонност към доверие. ... |
| иноверец - мн. иноверци, м. Друговерец. |
| проверка - мн. проверки, ж. Проверяване, преглед за установяване на наличността и достоверността на нещо. Паспортна проверка. |
| доверявам - доверяваш, несв. и доверя, св. 1. Какво, на кого. Казвам някаква тайна на някого, в когото имам доверие; поверявам. Доверих му сво... |
| довереник - мн. довереници, м. 1. Доверен човек. 2. Разг. Доверител. |
| доверител - доверителят, доверителя, мн. доверители, м. Спец. В правото — човек, който е възложил на адвокат да защитава неговите права. |
| лековерен - лековерна, лековерно, мн. лековерни, прил. Който вярва на всичко, доверчив. В тази възраст младежите са много лековерни. |
| недоверие - само ед. 1. Липса на доверие. Гласувам вот на недоверие. 2. Съмнение, колебание, подозрение. Погледна го с недоверие. |
| поверявам - поверяваш, несв. и поверя, св.; какво, на кого. Споделям или възлагам с доверие. Поверявам тайните си на теб. Поверявам му тази ра... |
| довереница - мн. довереници, ж. Жена довереник. |
| друговерец - мн. друговерци, м. Човек, който изповядва друга, различна религия в сравнение с говорещия или с този, за когото се говори. // прил... |
| достоверен - достоверна, достоверно, мн. достоверни, прил. Който може да се приеме с доверие, който не подлежи на съмнение; истински, надежден,... |