| kr - Намерени са 619 думи от търсенето |
|---|
| укритие - мн. укрития, ср. Съоръжение или място, което служи за укриване. Оградата ми служи за укритие. Строя укрития. Противоатомни укрития... |
| изкрещя - изкрещиш, мин. св. изкрещях, мин. прич. изкрещял, св. — вж. изкрещявам. |
| крекинг - само ед. Преработване на нефт и тежки нефтени продукти за получаване на бензин. |
| креслив - креслива, кресливо, мн. кресливи, прил. 1. Който е пронизителен, неприятно рязък за слуха. Креслив глас. 2. Който е склонен да кре... |
| скрипец - мн. скрипци, (два) скрипеца, м. Вид механично подемно устройство; макара. |
| скритен - скритна, скритно, мн. скритни, прил. Остар. Скрит. |
| скришен - скришна, скришно, мн. скришни, прил. Разг. Скрит, таен. |
| изкривя - изкривиш, мин. св. изкривих, мин. прич. изкривил, св. - вж. изкривявам. |
| прикрия - прикриеш, мин. св. прикрих, мин. прич. прикрил, св. — вж. прикривам. |
| скриптя - скриптиш, мин. св. скриптях, мин. прич. скриптял, несв. Издавам специфичен режещ шум; скърцам, стържа. Стъпките му скриптят в снег... |
| трикрил - трикрила, трикрило, мн. трикрили, прил. Трикрилен. |
| акростих - мн. акростихове.Стихотворение, в което началните букви от всеки ред съставят дума или фраза. |
| автократ - (гр. autokrates по авто- + kratos 'сила, власт')Абсолютен монарх, самодържец. |
| акростол - (гр. akrostolion)Мор. Предната издигната част на старинен кораб с украшение. |
| безкраен - безкрайна, безкрайно, мн. безкрайни.1. Който няма край, предел.2. Който е твърде продължителен, който отнема много време.3. Който ... |
| бюрократ - мн. бюрократи.Пренебр. Чиновник формалист. |
| демократ - мн. демократи, м. 1. Привърженик на демократичното управление. 2. Член или симпатизант на демократическа партия. 3. Разг. Човек, к... |
| епикриза - мн. епикризи, ж. Спец. В медицината — медицинско заключение за историята на едно заболяване. |
| закривам - закриваш, несв. и закрия, св.; какво/кого. Правя нещо да не се вижда; скривам от погледа; прикривам. Закривам лице с дланите си. Д... |
| закритие - мн. закрития, ср. 1. Място или предмет, което служи за прикритие, защита. Търся закритие в дъжда. 2. Във военното дело - съоръжени... |