kop - Намерени са 127 думи от търсенето |
копирен - копирна, копирно, мн. копирни, прил. 1. Който служи за копиране. Копирна хартия. 2. Който е предназначен да прави фотокопия. Копир... |
коприва - само ед. Тревисто растение с власинки по листата и стъблото, които при допир изпускат силно парлива течност, употребявано като хра... |
коприна - само ед. 1. Нишка, добита от пашкула на копринената буба. Точа коприна. 2. Конци и тъкан от такива нишки. Плат от коприна. 3. Изде... |
обкопая - обкопаеш, мин. св. обкопах, мин. прич. обкопал, св. — вж. обкопавам. |
откопая - откопаеш, мин. св. откопах, мин. прич. откопал, се. — вж. откопавам. |
вкопчвам - вкопчваш, несв. и вкопча, св.; какво, в какво.Хващам здраво, държа и притискам. Вкопчих ръце в храстчето и така висях, докато той ... |
докопвам - докопваш, несв. и докопам, св. Разг 1. Какво/кого. Достигам и хващам здраво. Докопах ножа и го насочих към него. Докопах го за вра... |
закопчея - закопчееш, мин. св. закопчах, мин. прич. закопчал, св. — вж. закопчавам. |
изкопаем - изкопаема, изкопаемо, мн. изкопаеми, прил. 1. Който се добива чрез изкопаване от земята. Изкопаеми богатства. 2. За растения и жив... |
търнокоп - мн. търнокопи, (два) търнокопа, м. Диал. Сечиво със заострен край за копаене на твърда или обрасла почва; кирка. |
ендоскоп - мн. ендоскопи, (два) ендоскопа, м. Уред за вътрешно изследване органите на човека (стомах, хранопровод, пикочен мехур и др.). |
изкопчия - мн. изкопчии, м. Работник, който копае ръчно изкопи. |
кинескоп - мн. кинескопи, (два) кинескопа, м. Електроннолъчев прибор за възпроизвеждане на постъпващите сигнали в телевизор. |
копринен - копринена, копринено, мн. копринени, прил. 1. Който е от коприна. Копринен плат. Копринена блуза. 2. Който е свързан с добиване на... |
окопавам - окопаваш, несв. и окопая, св.; какво. 1. Натрупвам пръст около растение, копая около него. 2. Преграждам с окоп. — окопавам се/ок... |
подкопая - подкопаеш, мин. св. подкопах, мин. прич. подкопал, св. — вж. подкопавам. |
прекопая - прекопаеш, мин. св. прекопах, мин. прич. прекопал, св. — вж. прекопавам. |
прокопая - прокопаеш, мин. св. прокопах, мин. прич. прокопал, св. — вж. прекопавам. |
разкопая - разкопаеш, мин. св. разкопах, мин. прич. разкопал, св. — вж. разкопавам. |
разкопки - само мн. Дейност по издирване на останки от стари култури, свързана с разкопаване на земята. Археологически разкопки. |