| kar - Намерени са 227 думи от търсенето |
|---|
| кариока - мн. кариоки, м. и ж. 1. Жител на Рио де Жанейро. 2. Вид южноамерикански танц. |
| каротин - само ед. Спец. В биологията — растителен или животински пигмент, който в организма се превръща във витамин А. Морковите съдъжат ка... |
| карстов - карстова, карстово, мн. карстови, прил. Който е резултат от химически процеси при лесноразтворими от водата скали. Карстов извор. ... |
| карфиол - само ед. Вид зеле, чиито цветни месести пъпки се използват за храна; цветно зеле. |
| кокарда - мн. кокарди, ж. Малка значка, която се слага отпред на униформена шапка. |
| миокард - само ед. Спец. Мускулната структура на сърцето. Инфаркт на миокарда. |
| мотокар - мн. мотокари, (два) мотокара, м. Самодвижеща се платформа за пренасяне на товари на малки разстояния. // прил. мотокарен, мотокарн... |
| окарина - мн. окарини, ж. Духов глинен или метален музикален инструмент с продълговата форма, чийто звук е близък до звука на флейтата. |
| карначе - мн. карначета, ср. Вид тънка наденица за печене на скара. |
| карфица - мн. карфици, ж. Игла с главичка в единия край, която служи за прикрепване, забождане; топлийка. На пробата прикачиха ръкавите с ка... |
| каракул - само ед. Порода средноазиатска овца, от кожата на която се прави астраган. |
| карамел - мн. карамели, (два) карамела, м. 1. Само ед. Златистокафява рядка маса, получена от загрята захар или гликоза, използвана за бонбо... |
| карауля - караулиш, мин. св. караулих, мин. прич. караулил, несв. Давам караул. |
| кариера - мн. кариери, ж. 1. Място, където се вадят камъни. Работи на кариерата. 2. Само ед. Напредване в професията, издигане в служебната ... |
| кариран - карирана, карирано, мн. карирани, прил. Който е с шарки на карета. Карирана риза. |
| картина - мн. картини, ж. 1. Художествена рисунка. Картина на Рембранд. Картини на Пикасо. 2. Изглед на нещо, което се открива пред погледа;... |
| картинг - само ед. 1. Вид спорт с микроавтомобили. 2. Площадка за забавление с електрически микроавтомобили. |
| каруцар - каруцарят, каруцаря, мн. каруцари, м. 1. Остар. Човек, чиято работа е да кара каруца. 2. Занаятчия, който изработва каруци. Има ли... |
| лекарка - мн. лекарки, ж. Жена лекар. |
| маскара - мн. маскари, м. и ж. Разг. Човек, който предизвиква подигравки; безобразник, безсрамник. |