Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

kar - Намерени са 227 думи от търсенето
кариока - мн. кариоки, м. и ж. 1. Жител на Рио де Жанейро. 2. Вид южноамерикански танц.
каротин - само ед. Спец. В биологията — растителен или животински пигмент, който в организма се превръща във витамин А. Морковите съдъжат ка...
карстов - карстова, карстово, мн. карстови, прил. Който е резултат от химически процеси при лесноразтворими от водата скали. Карстов извор. ...
карфиол - само ед. Вид зеле, чиито цветни месести пъпки се използват за храна; цветно зеле.
кокарда - мн. кокарди, ж. Малка значка, която се слага отпред на униформена шапка.
миокард - само ед. Спец. Мускулната структура на сърцето. Инфаркт на миокарда.
мотокар - мн. мотокари, (два) мотокара, м. Самодвижеща се платформа за пренасяне на товари на малки разстояния. // прил. мотокарен, мотокарн...
окарина - мн. окарини, ж. Духов глинен или метален музикален инструмент с продълговата форма, чийто звук е близък до звука на флейтата.
карначе - мн. карначета, ср. Вид тънка наденица за печене на скара.
карфица - мн. карфици, ж. Игла с главичка в единия край, която служи за прикрепване, забождане; топлийка. На пробата прикачиха ръкавите с ка...
каракул - само ед. Порода средноазиатска овца, от кожата на която се прави астраган.
карамел - мн. карамели, (два) карамела, м. 1. Само ед. Златистокафява рядка маса, получена от загрята захар или гликоза, използвана за бонбо...
карауля - караулиш, мин. св. караулих, мин. прич. караулил, несв. Давам караул.
кариера - мн. кариери, ж. 1. Място, където се вадят камъни. Работи на кариерата. 2. Само ед. Напредване в професията, издигане в служебната ...
кариран - карирана, карирано, мн. карирани, прил. Който е с шарки на карета. Карирана риза.
картина - мн. картини, ж. 1. Художествена рисунка. Картина на Рембранд. Картини на Пикасо. 2. Изглед на нещо, което се открива пред погледа;...
картинг - само ед. 1. Вид спорт с микроавтомобили. 2. Площадка за забавление с електрически микроавтомобили.
каруцар - каруцарят, каруцаря, мн. каруцари, м. 1. Остар. Човек, чиято работа е да кара каруца. 2. Занаятчия, който изработва каруци. Има ли...
лекарка - мн. лекарки, ж. Жена лекар.
маскара - мн. маскари, м. и ж. Разг. Човек, който предизвиква подигравки; безобразник, безсрамник.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: