Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

kле - Намерени са 78 думи от търсенето
клетва - мн. клетви, ж. 1. Тържествено обещание, уверение в името на нещо свято. Давам клетва. Дадох клетва в името на детето си. Давам кле...
клетка - мн. клетки, ж. 1. Помещение за диви животни, оградено с желязо или метална мрежа. Тигрова клетка. 2. Кафез за птици. 3. Помещение ...
заклещя - заклещиш, мин. се. заклещих, мин. прич. заклещил, се. — еж. заклещвам.
стъклен - стъклена, стъклено, мн. стъклени, прил. 1. Който е направен от стъкло. Стъклена лампа. Стъклен прозорец. 2. Който притежава качест...
щръклея - щръклееш, мин. св. щръклях, мин. прич. щръклял, несв. Тичам, щурея, беснея.
клепало - мн. клепала, ср. 1. Дъска или метална плочка, която издава звук вместо камбана, обикн. в манастир. Сутрин рано бие манастирското к...
клепоух - клепоуха, клепоухо, мн. клепоухи, прил. За животно или човек — който е с клепнали уши.
клевета - мн. клевети, ж. Лъжа, с която се злепоставя някой. Сипя клевети по адрес на колегата си.
клепвам - клепваш, несв. и клепна, св. За уши — увисвам, отпускам се надолу. Ушите на магарето клепнаха. Куче с клепнали уши.
проклет - проклета, проклето, мн. проклети, прил. 1. Когото са проклели; прокълнат. 2. Недобър, лош като характер или като поведение, проява...
нуклеин - мн. нуклеини, м. Спец. Вещество, богато с фосфор, което се съдържа в клетъчните ядра. // прил. нуклеинов, нуклеинова, нуклеиново, ...
беклеме - мн. беклемета.Остар. Постройка за стража на път или граница.
клеветя - клеветиш, мин. св. клеветих, мин. прич. клеветил, несв.; кого. Измислям и изказвам клевети.
клетник - мн. клетници, м. Нещастен, злочест човек.
дамоклев - дамоклева, дамоклево, мн. дамоклеви, прил. • Дамоклев меч. Непосредствена, надвиснала голяма опасност.
заклевам - заклеваш, несв. и закълна, св.; кого. 1. Настойчиво искам от някого да направи нещо, като под клетва (в 1 знач.). Заклевам те да н...
заклеймя - заклеймиш, мин. св. заклеймих, мин. прич. заклеймил, св. — вж. заклеймявам.
щръклест - щръклеста, щръклесто, мн. щръклести, прил. Разг. Който е с дълги и слаби крака, висок, слаботелесен.
клетница - мн. клетници, ж. Жена клетник.
склероза - само ед. 1. Спец. Болестен процес на уплътняване на тъканите на организма (често на мозъка), свързан с нарушаване на кръвообращени...
страници: 1 2 3 4
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: