Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

ise - Намерени са 46 думи от търсенето
бисер - мн, бисери, (два) бисера, м.Бяло или светложълто лъскаво зърно, което се образува в черупката на някои миди и служи за накит; перл...
кисел - кисела, кисело, мн. кисели, прил. 1. Който има вкус на лимон. Кисел плод. Кисела супа. 2. Който е придобил такъв вкус вследствие н...
писец - мн. писци, (два) писеца, м. Метална пластина на писалка; перо.
плисе - мн. плисета, ср. Успоредни гънки върху материя, които се заглаждат, за украшение на женска дреха. Пола на плисета.
одисея - мн. одисеи, ж. 1. Продължително пътуване, наситено със събития и преживявания. 2. Приключение.
олисея - олисееш, мин. св. олисях, мин. прич. олисял, св. — вж. олисявам.
глисер - (рус. глиссер от фр.glisseur 'плъзгащ се')Плоскодънна лодка с мощен двигател, която се плъзга над водната повърхност с г...
киселя - киселиш, мин. св. киселих, мин. прич. киселил, несв. 1. Киселея. 2. Какво. Правя нещо да стане с кисел вкус. Този оцет не кисели м...
базисен - базисна, базисно, мн. базисни.Който се отнася до база; основен.
фарисей - фарисеят, фарисея, мн. фарисеи, м. 1. Истор. В древността — член на еврейска религиозна групировка с политически претенции, която ...
киселец - само ед. Тревисто растение с елипсовидни заострени листа, които имат кисел вкус и през ранна пролет се използват за храна. Супа от...
киселея - киселееш, мин. св. киселях, мин. прич. киселял, несв. За храна — имам кисел привкус. Супата киселее леко и е много вкусна. — кисел...
киселина - мн. киселини, ж. 1. Спец. В химията — съединение на водорода, което образува соли във взаимодействие с основи. Солна киселина. 2. ...
киселица - мн. киселици, ж. 1. Дива ябълка, както и плодовете и. 2. Нещо, което е с много кисел вкус. Тия сливи са истински киселици.
присегна - присегнеш, мин. св. присегнах, мин. прич. присегнал, св. - вж. присягам.
приседна - приседнеш, мин. св. приседнах, мин. прич. приседнал, св. — вж. присядам.
дисекция - мн. дисекции, ж. Разрязване на тяло с научна или учебна цел.
пътеписец - мн. пътеписци, м. Автор на пътеписи.
живописен - живописна, живописно, мн. живописни, прил. 1. Който е свързан с живопис. 2. Който съдържа ярки цветове. Живописна носия. Живописна...
живописец - мн. живописци, м. Художник, който твори живопис.
страници: 1 2 3
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: