| gla - Намерени са 165 думи от търсенето |
|---|
| гладък - гладка, гладко, мн. гладки, прил.1. Който е с равна повърхност, без грапавини.2. Прен. Лек, плавен. Гладка реч.// нареч. гладко. С... |
| гламав - гламава, гламаво, мн. гламави, прил.Разг. Пренебр. Занесен, наивен, глуповат, смахнат. |
| гларус - мн. гларуси, (два) гларуса, м.1. Крайбрежна морска птица, по-едра от чайка; сребриста чайка.2. Прен. Жарг. Жиголо по морските куро... |
| гласен - гласна, гласно, мн. гласни, прил.Който става на глас. Гласно четене.• Гласен звук. Спец. Гласна. |
| гласна - мн. гласни, ж.Спец. В езикознанието — звук от човешката реч, който се образува в устната кухина от тона на гласните струни, без шу... |
| оглавя - оглавиш, мин. св. оглавих, мин. прич. оглавил, св. — вж. оглавявам. |
| огладя - огладиш, мин. св. огладих, мин. прич. огладил, св. — вж. оглаждам. |
| оглася - огласиш, мин. св. огласих, мин. прич. огласил, св. — вж. огласям. |
| отглас - само ед. 1. Отговор на повикване; отзив. 2. Отражение на звук, ехо. 3. Спец. В граматиката — промяна на коренната гласна при образ... |
| реглан - само ед. Вид кройка за ръкав, при която той започва от яката. |
| възглас - мн. възгласи, (два) възгласа, м.Дума или думи произнесени високо за изразяване на отношение. |
| главест - главеста, главесто, мн. главести, прил.Който има едра, голяма глава. Главесто дете. |
| гладник - мн. гладници, м.Пренебр. Лаком човек или животно, които ядат много, които са ненаситни на храна. |
| глазура - мн. глазури, ж. Спец.1. Стъкловидно лъскаво вещество, с което се покриват глинени, фаянсови и др. изделия.2. Гъста захарна смес с ... |
| джунгла - мн. джунгли, ж. Гъста непроходима гора в тропическите и субтропическите области, в която живеят хищни зверове и отровни змии. • По... |
| загладя - загладиш, мин. св. загладих, мин. прич. загладил, св. — вж. заглаждам. |
| изгладя - изгладиш, мин. св. изгладих, мин. прич. изгладил, св. — вж. изглаждам. |
| огласям - огласяш, несв. и оглася, св.; какво. 1. Изпълвам с глас, със звук. Песента огласи планинските върхове. 2. Правя нещо известно на в... |
| наглава - нареч. • Излизам наглава (с някого). Успявам де се справя с някого, да го победя в спор, да го убедя. Не се излиза наглава с вятър... |
| нагласа - мн. нагласи, ж. 1. Устройство, подредба, предразположение. Човек с музикална на гласа. 2. Остар. Уговорка, сговор. |