| ddddddddd - Намерени са 4183 думи от търсенето |
|---|
| разлюбвам - разлюбваш, несв. и разлюбя, се.; кого/какво. Разг. Преставам, спирам да обичам, да любя. |
| разлютвам - разлютваш, несв. Разлютявам. |
| разлюшкам - разлюшкаш, св. — вж. разлюшквам. |
| размазвам - размазваш, несв. и размажа, св. 1. Какво. Мажа в различни посоки на тънък пласт. Размазвам масло. 2. Какво. Смазвам. Размазах кома... |
| размахвам - размахваш, несв. и размахам, св.; какво. Махам нашироко, с голям обхват. Размахвам криле. — размахвам се/размахам се. Махам все по... |
| размацвам - размацваш, несв. и размацам, св.; какво. Разцапвам. |
| размачкам - размачкаш, св. — вж. размачквам. |
| размеквам - размекваш, несв. и размекна, св. 1. Какво. Правя да стане мек, да омекне. Размеквам хляб. 2. Прен. Кого. Правя да стане по-чувстви... |
| размервам - размерваш, несв. и размеря, св.; какво. 1. Определям размерите на нешо; измервам. 2. Разделям определено количество на части, като... |
| размесвам - размесваш, несв. и размеся, св.; какво. 1. Смесвам, разбърквам. Размесих картите. 2. Оформям тесто на отделни хлябове. |
| размирица - мн. размирици, ж. Обикн. мн. Безредици, краткотрайни вълнения във вътрешния ред на една страна. |
| размириша - размиришеш, мин. св. размирисах, мин. прич. размирисал, св. — вж. размирисвам. |
| размирник - мн. размирници, м. 1. Човек, който предизвиква размирици. 2. Палавник, немирник. |
| размислям - размисляш, несв. и размисля, св. 1. Мисля задълбочено по някакъв проблем, обмислям, премислям, размишлявам. Размислих добре и реши... |
| разнебитя - разнебитиш, мин. св. разнебитих, мин. прич. разнебитил, св. — вж. разнебитвам. |
| разнежвам - разнежваш, несв. и разнежа, св.; кого. Правя да стане нежен, да прояви любовта си, да не е строг и суров; разчувствам, затрогвам, ... |
| разнищвам - разнищваш, несв. и разнищя, св. 1. Какво. Изтеглям, издърпвам или скъсвам с дърпане нишки на някаква тъкан или на плетиво. Разнищв... |
| разноглед - разногледа, разногледо, мн. разногледи, прил. На когото очите гледат в различни посоки; кривоглед. // същ. разногледство, ср. |
| разносвач - мн. разносвачи, м. 1. Човек, който разнася различни неща на различни места. 2. Пощенски служител, който разнася кореспонденцията и... |
| разоблича - разобличиш, мин. св. разобличих, мин. прич. разобличил, св. — вж. разобличавам. |