ash - Намерени са 232 думи от търсенето |
безстрашен - безстрашна, безстрашно, мн. безстрашни.Който е лишен от страх; смел, храбър.// нареч. безстрашно.// същ. безстрашие. |
зашифровам - зашифроваш, св. Шифровам. |
карашмалък - само ед. Навалица, множество, неразбория. |
нашътам се - нашъташ се, св. Нашетам се. |
съглашател - съглашателят, съглашателя, мн. съглашатели, м. Пренебр. Лице, което води политика на компромиси с противника, склонно е безпринцип... |
съглашение - мн. съглашения, ср. Взаимно съгласие, постигнато между две страни, обикновено с политически характер; споразумение. Тайно съглашен... |
киномашина - мн. киномашини, ж. Апарат за прожектиране на филми. |
монашество - само ед. 1. Монашески живот, подстригване. 2. Монасите като цяло. |
ошашавявам - ошашавяваш, несв. и ошашавея, св. Разг. Ставам шашав, луд. |
кафемашина - мн. кафемашини, ж. Електрическа машина за приготвяне на кафе (във 2 знач.), използвана обикн. в обществени заведения. |
кашкавален - кашкавалена, кашкавалено, мн. кашкавалени, прил. 1. Който е свързан с кашкавал. Кашкавалено производство. 2. Прен. Който е неиздръ... |
машинистка - мн. машинистки, ж. Жена машинист. |
неустрашим - неустрашима, неустрашимо, мн. неустрашими, прил. Който не се страхува, не може да бъде изплашен; безстрашен, смел. Неустрашим защи... |
нашетам се - нашеташ се, св. — вж. нашетвам се. |
осиромашея - осиромашееш, мин. св. осиромашах, мин. прич. осиромашал, св. — вж. осиромашавам. |
отдавнашен - отдавнашна, отдавнашно, мн. отдавнашни, прил. 1. Някогашен; който е бил отдавна. 2. Който е от преди много време. Отдавнашен прият... |
парашутист - мн. парашутисти, м. 1. Човек, който извършва скокове с парашут. 2. Прен. Ирон. Назначен на работа, приет в учреждение с протекции ... |
подплашвам - подплашваш, несв. и подплаша, св.; кого/какво. Предизвиквам страх, уплаха; изплашвам внезапно. — подплашвам се/подплаша се. Уплашв... |
разкашквам - разкашкваш, несв. и разкашкам, св.; какво. Правя на каша. — разкашквам се/разка-шкам се. Ставам на каша. Яденето се е разкашкало. |
страшилище - мн. страшилища, ср. Нещо, обикн. живо същество, което всява страх, ужас, паника. Физкултурникът е страшилище за учениците. |