| ak - Намерени са 948 думи от търсенето |
|---|
| гракна - гракнеш, мин. св. гракнах, мин. прич. гракнал, св.— вж. граквам. |
| гъстак - мн. гъстаци, (два) гъстака, м.Гъсталак. |
| дактил - само ед. Спец. В литературата — трисрична стихотворна стъпка с ударение върху първата сричка. // прил. дактилен, дактилна, дактилн... |
| дракон - мн. дракони, (два) дракона, м. 1. Митологично чудовище — крилат люспест змей, обикн. с няколко глави, през които издишва огън, и с... |
| дъртак - мн. дъртаци, м. Разг. Грубо. Стар, възрастен мъж. // прил. дъртешки, дъртешка, дъртешко, мн. дъртешки. |
| единак - мн. единаци, (два) единака, м. 1. Вълк, който ловува и живее сам. 2. Разг. Саможив човек; човек, който живее сам. |
| жвакам - жвакаш, несв. 1. Дъвча шумно, с характерен шум. Стига си жвакал с тази дъвка. 2. При газене с обути крака във вода, кал или по мок... |
| жвакна - жвакнеш, мин. св. жвакнах, мин. прич. жвакнал, св. — вж. жваквам. |
| закаля - закалиш, мин. св. закалих, мин. прич. закалил, св. — вж. закалявам. |
| закана - мн. закани, ж. Изразена с думи или жест заплаха. Отправям закана. |
| заканя - заканиш, мин. св. заканих, мин. прич. заканил, св. — вж. заканвам. |
| закача - закачиш, мин. св. закачих, мин. прич. закачил, св. — вж. закачам. |
| закича - закичиш, мин. св. закичих, мин. прич. закичил, св. — вж. закичвам. |
| заклет - заклета, заклето, мн. заклети, прил. 1. Който пази неизменно някакво качество, като по клетва. Заклет въздържател. Заклет ерген. 2... |
| закова - заковеш, мин. св. заковах, мин. прич. заковал, св. — вж. заковавам. |
| закога - нареч. С отрицание или във въпрос — означава, че времето за извършване на нещо е изтекло. Закога ще лягаш, вече се съмна. Няма зак... |
| заколя - заколиш, мин. св. заклах, мин. прич. заклал, св. — вж. заколвам. |
| закрит - закрита, закрито, мн. закрити, прил. 1. Който не се вижда. Закрито място. 2. Който има покрив. Закрит мост. Закрит пазар. 3. Който... |
| закрия - закриеш, мин. св. закрих, мин. прич. закрил, св. — вж. закривам. |
| закупя - закупиш, мин. св. закупих, мин. прич. закупил, св. — вж. закупувам. |