| DDDDDDDDDDDD - Намерени са 1233 думи от търсенето |
|---|
| островитянин - мн. островитяни, м. Човек, който обитава остров. |
| отводнителен - отводнителна, отводнително, мн. отводнителни, прил. Който служи за отводняване. Отводнителна система. |
| отрезвителен - отрезвителна, отрезвително, мн. отрезвителни прил. Който отрезвява. Отрезвителни думи. |
| отрезвително - само ед. Разг. Отделение в полицейска сграда, в която се задържат пияни хора. |
| подозрителен - подозрителна, подозрително, мн. подозрителни, прил. 1. Който предизвиква подозрение. Подозрителна жена. 2. Който е склонен към под... |
| произношение - мн. произношения, ср. 1. Произнасяне. 2. Начин на произнасяне. Лошо произношение. |
| периодически - периодическа, периодическо, мн. периодически, прил. Периодичен. |
| поголемея се - поголемееш се, мин. св. поголемях се, мин. прич. поголемял се, св. — вж. поголемявам се. |
| подбудителен - подбудителна, подбудително, мн. подбудителни, прил. Който служи да подбужда. |
| подкожуря се - подкожуриш се, мин. св. подкожу-рих се, мин. прич. подкожурил се, св. — вж. подкожурвам се. |
| подкрепление - мн. подкрепления, ср. 1. Войскови части, които са изпратени на помощ. 2. Това, което служи за помощ (предимно за допълнителни чове... |
| подлизурство - само ед. Постъпка и качество на подлизурка. |
| подчинителен - подчинителна, подчинително, мн. подчинителни; прил. Който изразява отношение на подчинение. Подчинителен съюз. |
| позволително - мн. позволителни, ср. Писмен документ от упълномощена инстанция, който позволява на някое лице да направи нещо; разрешително. |
| полубожество - мн. полубожества, ср. Божество с междинна позиция между боговете и хората. |
| постскриптум - само ед. Нещо добавено след края на писмо; послепис. |
| потребителен - потребителна, потребително, мн. потребителни, прил. Който е предназначен за потребление. Потребителни стоки. |
| предопределя - предопределиш, мин. св. предопределих, мин. прич. предопределил, св. — вж. предопределям. |
| предпоследен - предпоследна, предпоследно, мн. предпоследни, прил. Който е преди последния. |
| преимущество - мн. преимущества, ср. Предимство. |