| DDDDDD - Намерени са 4467 думи от търсенето |
|---|
| зачета - зачетеш, мин. св. зачетох, мин. прич. зачел, св. - вж. зачитам. |
| зеница - мн. зеници, ж. Кръг в средата на окото, през който влизат светлинните лъчи; гледец. Разширени от ужас зеници. • Пазя като зеницата... |
| знатен - знатна, знатно, мн. знатни, прил. 1. Който е известен, прославен, с големи обществени дела и успехи. 2. Който е от аристократичен ... |
| зограф - мн. зографи, м. Истор. 1. Иконописец. 2. Художник. // прил. зографски, зографска, зографско, мн. зографски. |
| зъбчат - зъбчата, зъбчато, мн. зъбчати, прил. Който е с издатини, зъбци, зъби и под. Зъбчати ножици. Зъбчато колело. |
| зяпвам - зяпваш, несв. и зяпна, св. 1. Отварям си устата един път или няколко пъти по един път. Зяпвам и лапвам черешата. 2. Отварям си уст... |
| завист - само ед.Чувство на досада и злоба, предизвикано от нечии успехи, благополучие или положителни успехи. |
| забава - мн. забави, ж. 1. Остар. Увеселение с програма и танци. Устройвам забави. 2. Само ед. С предлога за. Развлечение, забавление, разт... |
| забавя - забавиш, мин. св. забавих, мин. прич. забавил, св. — вж. забавям. |
| забеля - забелиш, мин. св. забелих, мин. прич. забелил, св. — вж. забелвам. |
| заблея - заблееш, мин. св. заблях и заблеях, мин. прич. заблял и заблеял, св. — вж. заблейвам и заблявам. |
| забода - забодеш, мин. св. забодох, мин. прич. забол, св. — вж. забождам. |
| забуля - забулиш, мин. св. забулих, мин. прич. забулил, св. — вж. забулвам. |
| забуча - забучиш, мин. св. забучих, мин. прич. забучил, св. — вж. забучвам. |
| заваля - завалиш, мин. св. завадих, мин. прич. завадил, св. — вж. завалявам. |
| заваря - завариш, мин. св. заварих, мин. прич. заварил, св. — вж. заварвам. |
| заведа - заведеш, мин. св. заведох, мин. прич. завел, св. — вж. завеждам. |
| завера - само ед. Истор. 1. Гръцкото въстание за освобождаване от османско робство през 1821 г., в което участвали и българи. 2. Тайна въст... |
| заверя - завериш, мин. св. заверих, мин. прич. заверил, св. — вж. заверявам. |
| завеса - мн. завеси, ж. 1. Голямо платно, предназначено да закрива нещо (прозорец, театрална сцена), с приспособление за спускане и вдигане... |