DDDD - Намерени са 1527 думи от търсенето |
долу - нареч. 1. На по-ниско място, под друго място. Книгата е долу, на последния ред. Долу в полето. Долу на първа страница. 2. По-натат... |
дори - част. 1. За усилване, подчертаване на думата, към която се отнася, или на цялото изречение; даже. Аз не искам дори една стотинка о... |
дост - достът, доста, мн. лостове, м. Разг. Близък, уважаван приятел, другар. Ние сме достове с него. |
дояч - мн. доячи, м. Човек, чиято професия е да дои (в 1 знач.). |
дроб - дробът, дроба, мн. дробове, (два) дроба, м. Вътрешен орган у човек или животно. • Бял дроб и бели дробове. Вътрешен дихателен орга... |
дуло - мн. дула, ср. Отвор на огнестрелно оръжие в предния край на цевта. Насочи добре дулото на пистолета. |
дядо - мн. дядовци и деди, ср. 1. С мн. дядовци. Мъж по отношение на своите внуци. Моят дядо беше учител. 2. С мн. дядовци. Стар човек; с... |
екот - само ед. Остар. Ек. |
епос - само ед. Спец. 1. В литературознанието — един от трите основни литературни рода, чиито произведения са в повествувателна форма. 2.... |
ерго - нареч. Следователно, значи, и така. |
живо - нареч. 1. Пъргаво, бързо, бодро, енергично; дейно. Крача живо. Говоря живо. Участвам живо. 2. Като заповед - бързо. Вървете по-жив... |
жиго - само ед. Вид ястие — печен овчи бут. |
жило - мн. жила, ср. 1. Заострен пробождащ орган у някои насекоми, с който жилят, като изпускат отровна течност. Пчелно жило. Отровно жил... |
жито - мн. жита, ср. 1. Само ед. Едногодишно тревисто растение, даващо зърна, от които се прави брашно за хляб; пшеница; зърната на това ... |
зной - зноят, зноя, само сд., м. 1. Силна лятна горещина с напечен, сух въздух. 2. Прен. Силни, горещи чувства. // прил. зноен, знойна, з... |
зобя - зобиш, мин. св. зобих, мин. прич. зобил, несв. Храня животно, обикн. кон, магаре, със зоб. |
зоо- - Първа съставна част на сложни думи, означаваща който е свързан с животно, напр. зоогеография, зоокът, зоокръжок и др. |
зори - мин. св. зори, мин. прич. зорило, несв. Зазорява се |
идол - мн. идоли, м. 1. Статуя на човек или на животно, на която езичниците се кланят като божество. 2. Човек, който е почитан, обожаван;... |
имот - мн. имоти, (два) имота, м. 1. Само ед. Имущество, притежание на някого. Наследи много имот. 2. Къща с двор или земя с постройки. И... |