| -а---ник - Намерени са 21 думи от търсенето |
|---|
| багажник - мн. багажници, (два) багажника.Приспособление за поставяне на багаж в/на превозно средство. |
| задочник - мн. задочници, м. Мъж, който се обучава задочно. |
| законник - мн. законници, (два) законника, м. Сборник със закони. |
| заложник - мн. заложници, м. 1. Насилствено задържано лице като гарант за някакво искане от страна на задържалия го. Вземам за заложник. Пътн... |
| заселник - мн. заселници, м. Мъж, който се е заселил в незаселено дотогава място. • Нов заселник. Мъж, който се е заселил в обитавано, но нап... |
| защитник - мн. защитници, м. Лице, което оказва защита (в 1, 3, 5 и 6 знач.). Защитници на отечеството. Той е мой защитник в катедрата. |
| наръчник - мн. наръчници, (два) наръчника, м. Книга, сборник с най-необходими данни в някоя област, който се използва често. Наръчник за млад... |
| наложник - мн. наложници, м. Любовник. |
| народник - мн. народници, м. 1. Последовател на народничеството. 2. Привърженик на литературно течение в България от края на XIX в. |
| лазарник - мн. лазарници, (два) лазарника, м. Разг. Пренебр. Година от живота на човек. Навърших четирийсст лазарника. |
| нахалник - мн. нахалници, м. Нахален човек; груб и безцеремонен човек. |
| насилник - мн. насилници, м. Лице, което върши насилие.// прил. насилнически, насилническа, насилническо, мн. насилнически. |
| началник - мн. началници, м. Длъжностно лице, което ръководи някаква служба. Началник влак. |
| нашийник - мн. нашийници, (два) нашийника, м. 1. Поставен върху шията на куче ремък, към който се прикрепва синджир. 2. Нешо пришито на дреха... |
| палавник - мн. палавници, м. Палаво дете или младеж. |
| палешник - мн. палешници, (два) палешника, м. Остар. Желязна част от рало, която разравя земята; лемеж. |
| паметник - мн. паметници, (два) паметника, м. 1. Скулптурно или архитектурно произведение, издигнато в памет на някого или на нещо. Надгробен... |
| работник - мн. работници, м. 1. Човек, който работи, постоянно извършва някаква дейност, за да се прехранва. Социален работник. Научен работн... |
| самотник - мн. самотници, м. 1. Този, който живее сам или се намира някъде сам, единствен. Живее в планината като самотник. Дъб самотник. 2. ... |
| сановник - мн. сановници, м. 1. Остар. Чиновник с високо положение и голямо влияние. Сановниците на краля. 2. Ирон. Висш държавен служител; в... |