| --------лен - Намерени са 108 думи от търсенето |
|---|
| настоятелен - настоятелна, настоятелно, мн. настоятелни, прил. 1. Който изразява настояване. 2. Който трябва да стане; наложителен, неотложен. /... |
| неопределен - неопределена, неопределено, мн. неопределени, прил. 1. Който не е точно определен. Неопределено количество. 2. Не съвсем отчетлив;... |
| неофициален - неофициална, неофициално, мн. неофициални, прил. Който няма официален характер. Неофициална визита. Неофициален източник. |
| ободрителен - ободрителна, ободрително, мн. ободрителни, прил. Който ободрява. Ободрително съобщение. Ободрителни напитки. |
| обвинителен - обвинителна, обвинително, мн. обвинителни, прил. Който съдържа обвинение. Обвинителен акт. |
| обновителен - обновителна, обновително, мн. обновителни, прил. Който обновява. Обновителни процеси. |
| обстоятелен - обстоятелна, обстоятелно, мн. обстоятелни, прил. Подробен, съдържателен, обстоен, обмислен. Обстоятелен разговор. |
| обяснителен - обяснителна, обяснително, мн. обяснителни, прил. Който се използва за обяснение на нещо; пояснителен, тълковен. Обяснителна схема.... |
| оглушителен - оглушителна, оглушително, мн. оглушителни, прил. Който може да оглуши; много силен. Оглушителен взрив. // същ. оглушителност, оглу... |
| огнестрелен - огнестрелна, огнестрелно, мн. огнестрелни, прил. 1. Който стреля чрез взривяващи се вещества. Огнестрелно оръжие. 2. Който е причи... |
| одобрителен - одобрителна, одобрително, мн. одобрителни, прил. Който изразява одобрение към нещо. Говори с одобрителен тон. Одобрителен отзив. |
| окончателен - окончателна, окончателно, мн. окончателни, прил. Последен, краен; който не подлежи на промяна. Окончателно решение. |
| изпитателен - изпитателна, изпитателно, мн. изпитателни, прил. 1. Който е свързан с изпробване на техническите качества. Изпитателен срок. Изпит... |
| меркантилен - меркантилна, меркантилно, мн. меркантилни, прил. 1. Който е свързан с меркантилизма. 2. Който е пристрастен към печалбата; спекула... |
| назидателен - назидателна, назидателно, мн. назидателни, прил. Който служи за назидание; поучителен. // същ. назидателност, назидателността, ж. |
| наказателен - наказателна, наказателно, мн. наказателни, прил. 1. Който се отнася до наказания, съобразени с държавното право. Наказателен закон... |
| нападателен - нападателна, нападателно, мн. нападателни, прил. Който се основава на нападението, който съдържа нападение. Нападателна игра. // с... |
| нарицателен - нарицателна, нарицателно, мн. нарицателни, прил. Спец. Който се отнася до клас еднородни предмети, като ги назовава. Нарицателно с... |
| начинателен - начинателна, начинателно, мн. начинателни, прил. Спец. Който означава начало на действие. Начинателни глаголи. // същ. начинателно... |
| нежелателен - нежелателна, нежелателно, мн. нежелателни, прил. 1. За който няма основания да бъде желан; неподходящ. Нежелателни разходи. 2. Неп... |